Лъжливото таралежче
Живеело едно време красиво таралежче. Всеки ден лъжело, понякога от скука, а друг път, за да навреди. Забавлявало се с животните в гората и тайничко им се присмивало. Мислело ги за глупави или безкрайно наивни.
Веднъж срещнало горската фея. Тя му се усмихнала добродушно и попитала:
- Извинявай Ежко - Бежко, да си ми виждал вълшебното пръстенче? Изгубих го и сега ми липсва.
- Видях го, видях го. Ей, там е между онези две дървета. - веднага отговорило таралежчето.
Затичала се радостна феята, но пропаднала в дълбока яма. Наранила се, ядосала се и го проклела:
- Нека колкото пъти излъжеш, по един бодил да губиш! Ако не спреш, гол-голеничък да ходиш!
Сбъднала се клетвата на феята. Започнали да капят бодлите на таралежчето. Те се ронят, то не спира да лъже, те се губят, а то продължава.
Един ден се събудило голичко и пухкавичко. Излязло от хралупата си и тръгнало самичко из гората. Търсело някой да излъже. Внезапно две топли детски ръце го грабнали и повдигнали високо.
- Мамо, виж таралежче. Хайде да си го вземем в къщи. Моля те, мамо. Аз ще се грижа за него. Много ще го обичам. - извикало радостно момиченцето.
- Ама какво таралежче е това, без бодли? Я го махай! - погледнала с недоверие майката.
- Нищо. Това значи, че е добро таралежче. - отвърнало детето и го прибрало щастливо в раничката си.
То не предполагало, че често външният вид лъже.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Иванова Всички права запазени
