9.02.2005 г., 19:25

Любимото ми нещо на този свят

2.3K 0 3
1 мин за четене

Ще бъде много хубаво ако поне веднъж в този скапан живот ми провърви! Просто ще стане чудесно, ако не всичко свършваше със спринцовка във вената, отнесен от собствените си халюцинации.

И тогава спрях, погледнах, видях и си тръгнах! По - точно ли искаш? Тогава аз бях подранил. Може би с половин час. Седнах в едно кафене и си поръчах едно кафе. Струваше ми се, че за първи път имах пари за нещо друго освен за дрога! Не бях друсал скапаното си тяло вече от 2-3 месеца и се чувствах прекрасно. Е, разбира се всичко хубаво на този свят се прецаква от човека в който най - малко си се съмнявал! Наострил очи нос и уши чаках тя да дойде и да започнем една неповторима вечер! Дойде, но не само, а с него! Копеленцето което го бях измъкнал от ямата наречена наркоманска комуна и му бях вдъхнал капка живот в скапаното сърце. И той за разплата с моята приятелка. Еми че к’во да се прави би казал нашият неповторим приятел - така е устроен света. Видях ги как се целуват пред мен точно пред носа ми. Тя го беше прегърнала, а той не искаше да я отпусне от своите подли клещи. В този момент изникна един такъв спомен, какъвто никога не желаех да се връща в главата ми. Изтеглям инжекцията и натискам колкото сили имам само и само да се надрусам по - скоро! Още веднъж! И още! Свърши, вече нямам и хероин и той като всичко останало ме напусна на този свят. Вече започвам да се гърча убит от своя последен екзекутор, не дрогата, ами любовта! Ах, тази мръсна дума, иска ми се да не беше се раждала, ала уви тя точно мене си избра за жертва, надруса ме и ме подхвърли при другите умрели жертви на този така безмилостен процес! Рев се изви в тъмната стаичка сякаш ранено сърне търси майка си и с последният си дъх вика за помощ! Още веднъж напълних спринцовката, но тъй като нямаше повече хероин бе натъпкана с въздух, даващ ми последната частица живот, но и в същото време палач изпълняващ мигновената ми смърт! Леко притворих очи и зачаках. И това беше само началото, краят също бе близко но за всичко си има време!       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ОоОоОоОо ОоОоОоОо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е
  • Еми...на мен лично всичките ти произведения много ми харесват!То си ти идва отвътре!!!
  • Страхотно пишеш! Но всичко свършва трагично, във всички разкази, които си публикувал тук. Не е ли останала надежда? Защо винаги си убиваш лирическия герой? Не казвам че се получава лошо - напротив.Просто ми е любопитно.

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...