Ще бъде много хубаво ако поне веднъж в този скапан живот ми провърви! Просто ще стане чудесно, ако не всичко свършваше със спринцовка във вената, отнесен от собствените си халюцинации.

И тогава спрях, погледнах, видях и си тръгнах! По - точно ли искаш? Тогава аз бях подранил. Може би с половин час. Седнах в едно кафене и си поръчах едно кафе. Струваше ми се, че за първи път имах пари за нещо друго освен за дрога! Не бях друсал скапаното си тяло вече от 2-3 месеца и се чувствах прекрасно. Е, разбира се всичко хубаво на този свят се прецаква от човека в който най - малко си се съмнявал! Наострил очи нос и уши чаках тя да дойде и да започнем една неповторима вечер! Дойде, но не само, а с него! Копеленцето което го бях измъкнал от ямата наречена наркоманска комуна и му бях вдъхнал капка живот в скапаното сърце. И той за разплата с моята приятелка. Еми че к’во да се прави би казал нашият неповторим приятел - така е устроен света. Видях ги как се целуват пред мен точно пред носа ми. Тя го беше прегърнала, а той не искаше да я отпусне от своите подли клещи. В този момент изникна един такъв спомен, какъвто никога не желаех да се връща в главата ми. Изтеглям инжекцията и натискам колкото сили имам само и само да се надрусам по - скоро! Още веднъж! И още! Свърши, вече нямам и хероин и той като всичко останало ме напусна на този свят. Вече започвам да се гърча убит от своя последен екзекутор, не дрогата, ами любовта! Ах, тази мръсна дума, иска ми се да не беше се раждала, ала уви тя точно мене си избра за жертва, надруса ме и ме подхвърли при другите умрели жертви на този така безмилостен процес! Рев се изви в тъмната стаичка сякаш ранено сърне търси майка си и с последният си дъх вика за помощ! Още веднъж напълних спринцовката, но тъй като нямаше повече хероин бе натъпкана с въздух, даващ ми последната частица живот, но и в същото време палач изпълняващ мигновената ми смърт! Леко притворих очи и зачаках. И това беше само началото, краят също бе близко но за всичко си има време!