Дръпна с длан вратата на балкона. Тя изскърца протяжно. Въздух и приятна светлина погалиха тялото ú. Излегна се на широкия стол и погледна към небето. На малкия балкон парапета бе висок и съзерцаваше с очи вдигнати единствено и само нагоре. Бледо сивото небе завършваше със залязващото слънце, което току проблясваше иззад някой облак. За момент видя как слънцето придоби форма на кръст. Нарича се зрителна измама, но ще се случи нещо, бе дошъл момента и тя видя ясен знак. Не сама, а самотна, защото бе неразбана и неопозната - така се чувстваше. Мислеше за удоволствието и отговорността да срещнем хора, но не обичайните познанства, а съдбовните, които да преобърнат целия ни свят, ако го позволим. Компания и правеха пърхащи птички,които разведряваха и даваха живот на иначе мъртвото небе. Те бързо се стрелкаха и бяха част от този пейзаж, ала на нея и изглеждаха ненужни като непознати хора, които се движат по улицата. След малко стана и разгледа блоковете. Удиви се, изглеждаха направени като с ...