След минути денят си отива и изгряват звездите...
- Моля - пророних
- Петро, Артемис е, къде си
- В къщи съм, случило ли се е нещо - попитах
- Не нищо, просто питам - ми отговори
- Горе съм на тераата Артемис, чакам звездите да изгреят и започвам да ги броя - засмях се - А ти къде си, идвах у вас, но не те видях
- Ами аз съм пред пътната ти врата, може ли да вляза, ще стоя тиха и безмълвна и няма да ти преча на бронето
- Така ли, идвам да ти отворя тогава - с лека насмешка й отговорих
От бързане без малко да се препъна по витите стълби и да тупна по-бързо долу.
Застанала пред пътната врата, висока, слабичка, в ластични дънки, блузка и маратонки.
- Здравей, много се радвам,как така се сети за Петро
- Не съм те забравила - засмя се тя - А ти нямаш ли дистанционно за голямата врата за колата ми, или го забрави някъде из къщи или из двора в тревата. ...