Припкам надолу по стълбището, ех няколко дни празници, плюс събота и неделя, голямо бачкане ще падне и няма да мога да си преброя парите.

На паркинга съм, тъкмо ще  слагам каската на главата . По тротоара госпожица Артемис, красивата аптекарка, полюшва се на дългите си крака, оглежда се неадекватно, стъпя както има приказка, все едно в паници, бавно и провлачено.

Какво се е случило. Тя по принцип беше весело момиче, връстничка, шегуваше се когато помагах в аптеката на кир Спиро собственика, да внасям или изнасям пакети с  лекарства, медицинска апаратура, или сутрин в 7 часа да поливам цветя и храсти, и да измия плочника пред аптеката. Съвестно си вършех работата, защото за един час кир Спиро ми плащаше 10 евро, а работата ми беше в сградата зад аптеката. Знаех, че Артемис ходи, е приятелка де, на сина на Спиро, Христаки, също аптекар. Работеха заедно, така де, да няма да хване приятел морски офицер, дето не се връща на сушата  с месеци.

Пък им приляга, Спиро аптекар, кирия Хрисопула, майка му също, Христаки и Артемис и те,... а имат и две аптеки, няма да ги оставят на мене я, дето едва различавам аспирин от амидофен.

Обаче, ако бъда откровен със себе си, наистина я харесвах. Стройна, усмихната и лъчезарна, сякаш продаваше и надежда наред с лекарствата.

Христаки беше малко,малко,по-намръщен демек сериозен. Така и не го бях виждал избръснат, но със самочувствие на потомствен фармацевт, все пак две семейни аптеки не са шега работа.

Веднъж , уж случайно-нарочно, когато Атремис ми подаваше кашонче, задържах ръцете си върху нейните, тя само ме изгледа весело, а аз промълвих

- Госпожице Артемис, много сте красива, жена мечта...

А тя през смях

- Само красива ли Петро

- Нее, и умна - допълних

- А, така вече съм съгласна - весело отговори

Но, избягвах да се застоявам около нея. Знам, че гърците обичат да заглеждат чуждите жени, но безумно ревнуват ако забележат, че заглеждаш тяхните. Хайде, не ми трябва на баир лозе.

              Загледах се по Артемис, подмина колата си, обърна се едва едва, залитна, понечи да тръгне. Бях чувал, че от дшането на разни лекарства, може да се предизвика алергия, да ама чак да залиташ.

Затичах се към нея и я прихванах. Погледна ме с  празните си очи.

- Артемис, добре ли си,... искаш ли да поседнеш, да ти донеса водичка, кафенце

- Нее, не искам,... не искам - мърмореше тя

Хванах я под ръка и запристъпяхме към колата й. Дамската й чантичка бе преметната през глава, държеше в ръка ключодържателя, малка маймунка. Ключът на колата й се поклащаше едва-едва.

Остава да я оставя и да шофира, готова е белята, ще катастрофира в това интензично движение.

- Дай да ти отключа - предложих - Спокойно, всичко е наред

- Не знам, едва ли всичко е наред - тъжно отговори

Настаних я на предната седалка, а аз седнах зад волана. Ще я развеселя  с тъп въпрос.

- Артемис, да не си  малко бременна

- Не Петро, не съм, ни малко, ни много бременна.

- Питам, защото не ми изглеждаш добре, да нямаш алергия от лекарствен прахоляк ли, не знам точно как се  нарича.

- Не, нямам алергия.

- Предавам се тогава, не искаш вода, кафе. Нещо лощо с майка ти ли - запитах отново

-  И мама е добре слава богу - говореше едва едва, както казваме с ченгел да й вадиш думите.

Гледаше все така втренчено .

- Христаки ме уволни,... даа, уволни ме, не можело сме да работим тримата заедно. Той ме замени с новата колежка, била по-усърдна в работата си, за всичко се допитвала до него и баща му, тя е от два месеца на работа тук, по-рано е работила при майка му в другата аптека.

Запалих двигателя.

- Да те откарам ли, в това състояние не трябва да шофираш.

Тя само кимна с глава.

- На къде - попитах

- На където искаш, не ми се прибира в къщи -  ми отговори вяло.

Потеглих.Сегиз-тогиз я поглеждах. Безизразно лице, защо не плаче. Клепачите й бавно се спускаха, още по-бавно повдигаха. Дишаше равномерно, бе заспала.

Автоматичната врата в къщи се отвори, вкарах колата вътре в двора. Внимателно разкопчах колана, прегърнах я  като малко детенце и занесох в спалнята ми. Свалих само обувките и чорапките й, хвърлих отгоре й завивка.

Погледнах часовника си, имам време да ида до мотора си, или направо с електрикото до Пирея и за 10 минути съм на доковете. Кой ти гледа празник или делник, нали съм тук за да работя, а и защо да изпускам такава добре платена работа, по празниците плащат двойно, ще дрямна там и ще карам и другите нощни смяни, сякаш за пръв път го правя.

Може и да е уморително, но човек свиква, и особено когато става въпрос за пари, ами нали така  с много работа,имам всичко това , което имам.

Написах в бележника '' Аз съм нощна смяна на работа. Ще се върна след два дни. В хладилника има продукти за ядене и пиене. Ако искаш остани, в гардиероба има чисти мои дрехи, хавлии, чаршафи. Ако искаш, това е дистанционното за пътната врата, после го хвърли в двора. Извинявай Петро. ''

Когато имаш добре платена допълнителна работа не чувстваш умора, хапнеш, дремнеш, и пиеш кафе до другата дрямка. Работодателят доволен от свършената работа, ние работниците два пъти от заплащането.

           Като крадец се промъкнах през пътната врата. В двора Фиатът на Артемис грееше в седефеното си бяло. Погледнах в страни, на простора висят моите дрехи, които така и не успях да ги изпера от пуста работа.

Отворих входната врата, лъхна ме приятна миризма на нещо като домашен сладкиш и печено. Цветенцата в хола поляти, всичко изпънато и подредено.Дочуваше се  приятна музика от стерео уредбата.

- Артемис, Артемис - тихичко повиках - Върнах се най-после

Появи се усмихната и лъчезарна в моя карирана червена риза, бели чорапки, липсваше й само каубойска шапка и коня.

- Петро, аз... - смути се тя - Нали в бележката пишеше...

- О, прекрасна си така, иначе все с бяла манта те виждах , определено червеното ти подхожда.

Какъв съм недосетлив, трябваше поне едно цветенце да й взема, но кой се е надявал, че ще й хареса и ще остане.

- А ти не си ли уморен, как мина работата. Аз си позволих да изпера, да сготвя нещо, не съм чистила защото всичко е така чисто и подредено - смееше се тя - Да те попитам, не намерих домашната ти аптечка, не за друго, ами да не би да има лекарства с изтекал срок

- Ами , аз такова - въздъхнах  тежичко - Нямам аптечка, не употребявам медикаменти, внимавам какво ям и пия, и се старая да не се ядосвам.

- Мдаа, значи ако разчитат на теб, фармацевтичните компании са обречени на фалит - не спираше да се смее тя.

Разказах й накратко за работата в тези безсънни дни и нощи, как умората бяга когато си ангажиран с работа и знаеш, че после ще почиваш, тогава може да си позволиш узо, вино и силна храна, и много сън.

- Мога ли да сервирам вече, а Петро

- Би било добре да поканим  и кирия Пелагия, майка ти  - предложих

Веселите й очички светнаха.

- Ще я изненадам, трябваше да й се обадя къде съм, но се увлякох по къщата ти.  Мамо, Артемис е,... можеш ли да дойдеш у Петро,... е, кой Петро, дето ни помага в градината,... ще разбереш като дойдеш. Ето ти адреса му. Чакаме те.

следва втора част....