Любов, отиваш си ти

9.12.2008 г., 21:58 ч.

Проза » Писма

1311 0 2

Любов, отиваш си ти

Здравей! Ето, съдбата ни срещна отново...

Но... Любовта не е тази, която беше - силна и бурна и стопляща нашите сърца... Защо се случи? Не знам. Но щом е така - съдбата най-добре решава...

Спомни си дългите вечери под звездите, когато аз и ти, с усмивки и щастие нашата любов ни събра. Но спомените нямат вече значение. Те са минало. Минало, което остава в душата и наранява сърцето ми...

Ето, ти си отиваш отново и отново завинаги...

Любовта не ще бъде никога вече с нас и в нашите сърца...

Ти си отиваш с песента на птиците. Вече не ще има усмивки, които да засмеят сърцето и то да бъде щастливо, както нашата любов...

Ето, аз си тръгвам, ти също... Нашите сърца студени самотни...

Аз и ти - водопад от сълзи ни разделя.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ZlobnotoBaby (Милена)

2009-02-10T21:13:45+02:00

много натъжава ...
Lost_in_emptiness (Мария Стоянова)

2008-12-10T16:36:28+02:00

Хората все си отиват...тръгнали кой знае накъде...понякога се питам дали някой остава? И какво може да накара някого да остане...да не тръгва, за да не бъдат после сърцата студени и самотни и хората да не бъдат разделяни от водопади от сълзи...