Любов, отиваш си ти
Любов, отиваш си ти
Здравей! Ето, съдбата ни срещна отново...
Но... Любовта не е тази, която беше - силна и бурна и стопляща нашите сърца... Защо се случи? Не знам. Но щом е така - съдбата най-добре решава...
Спомни си дългите вечери под звездите, когато аз и ти, с усмивки и щастие нашата любов ни събра. Но спомените нямат вече значение. Те са минало. Минало, което остава в душата и наранява сърцето ми...
Ето, ти си отиваш отново и отново завинаги...
Любовта не ще бъде никога вече с нас и в нашите сърца...
Ти си отиваш с песента на птиците. Вече не ще има усмивки, които да засмеят сърцето и то да бъде щастливо, както нашата любов...
Ето, аз си тръгвам, ти също... Нашите сърца студени самотни...
Аз и ти - водопад от сълзи ни разделя.
Здравей! Ето, съдбата ни срещна отново...
Но... Любовта не е тази, която беше - силна и бурна и стопляща нашите сърца... Защо се случи? Не знам. Но щом е така - съдбата най-добре решава...
Спомни си дългите вечери под звездите, когато аз и ти, с усмивки и щастие нашата любов ни събра. Но спомените нямат вече значение. Те са минало. Минало, което остава в душата и наранява сърцето ми...
Ето, ти си отиваш отново и отново завинаги...
Любовта не ще бъде никога вече с нас и в нашите сърца...
Ти си отиваш с песента на птиците. Вече не ще има усмивки, които да засмеят сърцето и то да бъде щастливо, както нашата любов...
Ето, аз си тръгвам, ти също... Нашите сърца студени самотни...
Аз и ти - водопад от сълзи ни разделя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Дилов Всички права запазени
