Вечерта беше дълга, а слънцето не искаше да се покаже. Това се харесваше на Луиза. Тя не искаше сутринта да дойде, онези борбеност и храброст, които притежаваше се бяха загубила по пътя й, някъде там, в дълбините на нощта, чакаха я, за да ги освободи от оковите на съдбата. Но няма начин, часовете се изнизаха, слънцето изгря и утрото дойде. Часовниците звъннаха, не само в къщата на Луиза, а почти във всички къщи. Днес ваканцията приключи. Училищният звънец отново щеше да забие. Момичето се събуди и онзи страх, който се беше загубил за малко, пак се появи на хоризонта на сърцето й. Усмивката отново липсваше. Душата й пак бе потънала в тъга, също както потапяме бисквитки в сутришното си кафе, за да ни е по-сладко, но кафето винаги е горчиво, независимо от лъжичките захар. Онзи блясък в погледа и липсваше. Проблемите пак бяха отвързали сами възела на торбата, в която тя се опитваше да ги заключи. Бягаше от тях, но те отново я стигаха. Нямаше край това тяхно мъчение. Без никакво настроение ...