5 мин за четене
Сърцето на Луиза се разкъсваше от болка. Също както късче по късче се разкъсва захарния памук в ръцете на малко дете. Тя се обвиняваше за случилото се. Искаше й се момчето с черешите да я разбере поне за миг и да я избави от всичката нейна негативна емоция. Беше я страх да слезе от колата и да пристъпи прага на училището. Страхуваше се от тяхната среща и от този край който щеше да настъпи за тях след нея. Тя стисна дланта на майка си и се изпълни с огромна храброст. Силното момиче, което търсеше решение на проблемите, а не бягаше от тях, пак се завърна в своята кожа. Луиза слезе, затвори вратата на колата и застана пред портата на училището. Тя пъхна ръцете си в джобовете на връхната си дреха и въздъхна тежко, като продължи нататък. Разминаваше се с много лица и то все непознати. Въпреки храбростта, която за миг беше обхванала сърцето й, онази незашита рана дълбоко в нея отново я пареше. Страхуваше се да види красивите му сини очи. Премина като трамвай през учениците, гледайки надолу, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация