25.08.2024 г., 20:46

Любовен захлас и канибализъм

527 0 0
3 мин за четене

Крехките създания се бяха настанили удобно в ложето си. Сутринта се отваряше бавно и се усещаха съзидателните лъчи на слънчицето. Бяха притихнали, не се движеха. Природните миниатюри обитаваха в прохладата на цветя и ароматни треви. Благодарение на природата те попаднаха в периода на еструс. А лудия импулс вече владееше не само главата, а и тялото.

В своето ложе едното създание беше повдигнало предните си крачета, свити и прибрани едно до друго, сведена надолу глава, събрани криле към тялото, приличащи на свещенически одежди. Истинска приета религиозна поза,за оформени като зелени, почти неподвижни клонки обладани с безкрайно търпение, особено важно в цикъл, какво молеше не се разбираше. Поверието носеше, че религиозната поза ги пази от врагове. Това беше Люка.

На клончето отсреща кацна плавно и безшумно, елегантно насекомо. Хамелионовaта му оцветка моментално се сля с околната среда. Доволен от свободолюбивото реене, летял на воля, той зае активно позата за отмора като религиозен жрец. Негова милост е Яр.

- А, не искаш ли да се отморяваш в моето ложе, летецо напет? Не те ли привличат очарователните ми и ухаини цветове на Орхидея? Екзотичната ми окраска ми помага да привличам живописни пеперуди и хвъркати. Надарена съм с женствена сила, мъдрост, интуиция и баланс - насочи думите си Люка към Яр. И продължи уверено с ласкателствата си и неустоима женствена любезност - ела тук при мен, ще се ободриш по-добре. И не само.

- Благодаря ти, омайнице! Наистина си грациозна - отговори Яр. Но си мислеше колко е коварна и неискрена. Кани го настоятелно за чифтосване. Но след акта задължително идва неприятната изненада. Нужен съм на тази преструвана да отдам изцяло моята енергия, най-вече незаменимата сила на моите протеини. Мигновено си спомни какво му каза съседа самец ”Знаеш, ли че има ключ към победата, необичайно агресивно и изненадващо поведение от нас мъжкарите”. Знаеше традиционното чифтосване. Обвиваха се в любовна, нежна прегръдка, появяваше се трудност при оплождането, поради триъгълните им главици. И Люка трябваше да приложи природният закон спрямо Яр. Не, не си обречен, каза си решително той. На звяр съм жертва, любовта свещена е с кръв скрепена. Ще търся решение с ключа. И излетя.Направи няколко кръжения към чакащата го самка и мислено повтаряйки си плана се насочи право към корема й. Заби назъбените си предни лапи в корема и то така, че да няма фатални последици, а само да причини болка, за да обърка коварните й попълзновения. Осъществи напасване на чудноватите глави, успя да стикова съвкуплението. Изчака необходимия генетичен и енергиен трансфер и щастлив отлетя.

- Люка, благодаря ти, че не беше агресивна към мен и съм жив, дал съм всичко от себе си. С божията помощ оцелях от вашата традиция да ни откъсвате главите при чифтосване и да умираме от вашия прословут и задължителен канибализъм и каква избраница ми си ти след като ме убиваш.

Любовно привличане, нежна игра, ефирно ухажване, романтично забавление, чифтосване, удоволствие, екстаз, игра на руска рулетка и канибализъм. Това е любовния ирационален копнеж на обикновената Женска и Мъжка Богомолки, нашите влюбени Люка и Яр.

Богомолките са нежни, с тревисто приятно оцветяване. Кротки. Неподвижни с полезни и позитивни въздействия, регулатори на вредители в заобикалящият ги ареал.

 

Напускат света в божествена цялост, понякога и мъжките, ако са взели спасителния ключ, след изпълнение мисията си за  наследство  и достоен живот.   

                                                                 

   Веселин ВасилевMD-Виконт

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...