28.06.2008 г., 13:02

Любовна история на екзистенцията

1.2K 0 5
1 мин за четене

По цялото турбулентно небе се редяха медени питки, синхронно плуващи в изнасилените си аури. Не, не са звезди; те са на звезден бал с кринолини, латерни и полилеи от опушен кристал. Между медените небесни питки имаше само лабиринти от въздушни коридори, но в тях не се блъскаха птици. Само незабележимост се луташе напразно в ъглите. Всички птици бяха слезли на земята - да потанцуват с Мистър Браунстоун.

А ледниковият период в душите на хората беше започнал и те не обръщаха внимание на позлатените вишни. Беше прекалено тухлено и прекалено студено, за да може някой да вижда през герданите от стъклени топчета.

Плътна капка мед, напоена с пресни травми, размаза една табела с надпис

„Восъколеене,

бизнеспрогнози,

тройна огнена защита."

Аз бях между хората и просто си събирах цикли от водорасли, учебници по съвременен прагматизъм и малки кръгли букетчета от слонови кости. Хората сновяха в пространствата на собствения си егоистичен нихилизъм. Срещах ги неуморно. Понякога ги питах: „Защо всеки ден се разпъваме на кръст?" Те ми отговаряха само визуално - с банички, с кренвиршки, с вокала на Азис, с бе ем ве на старо и слънчеви очила - три в едно.

Посадих повече лалета за сметка на розите, карамфилите и катастрофиралите ефирни мечти. Племена от болни русалки окупираха зеленчуковите градини. В магазините се настаниха кентаври, подгизнали от ментална хрема.

Мистър Браунстоун нахрани птиците с трохи от теменужки; погали ги една по една и им подари посребрени усмивки с дъх на посредствен клавир и дълголетие.

Турбуленцията в небето затихваше, но оставаше животворна пулсация - органично ненатоварена и грееща скрито.

А хората отдавна не чакаха да съмне. Дори спряха да изриват снега - от колите си, от леглата си, от душите си, от живота си...  

В неоновите тротоари плуваха риби, бързащи за звездния бал - с кринолини, латерни и кристален смях...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...