10.10.2015 г., 20:11

Любовно лекарство

1.5K 0 0
2 мин за четене

                                               Любовно лекарство

 

    - Добър ден, докторе – каза непознатият мъж, влизайки в кабинета на психиатъра.

    - Добър ден. Седнете, моля – любезно го посрещна докторът.

  След като мъжът се разположи удобно на канапето, докторът впери поглед в него, кръстоса краката си и със спокоен тон каза:

    - Кажете, г-не, какво Ви тревожи?

    - Ами, докторе, напоследък се чувствам много зле – започна пациентът. – Усещам как всички неща, които обичам, вече не ми носят удоволствие. Чувствам се тъжен и направо отчаян.

    - М-хм – въздъхна докторът. – Бихте ли ме извинили за малко?

    - Разбира се – отвърна пациентът.

  В този момент докторът бавно развърза едната си обувка и я свали от крака си. След като направи това, той извади от бюрото няколко ореха, постави ги на масата и започна с всичка сила да ги удря с обувката си. Няколко секунди по-късно, задъхан и почервенял от гняв, той се разположи удобно, сякаш нищо необичайно не се беше случило. После каза на пациента си:

    - Вече можете да продължите. Целият съм в слух.

  Малко обезпокоен от временната истерия на доктора, която си беше доста сранна, пациентът продължи:

   - Понякога започвам да си мисля, че няма изход за мен. Мисля си, че всичко свършва, чувствам се безнадеждно и не мога да видя светлината в края на тунела...

 Почти треперещият пациент бе прекъснат отново от доктора:

   - Само момент, моля!

  След като каза тези думи, докторът стана и светкавично се отправи към ъгъла на стаята, откъдето домъкна една голяма торба. Той я вдигна във въздуха и започна да изсипва орехите, с които беше пълна тя, върху бюрото си. После взе в ръка вече събутата си обувка и започна с всичка сила да млати орехите и да ги псува.

- Но какво правите! – възнегодува отчаяният мъж. – Добре ли сте?

 Едва изрекъл тези думи и през вратата влезе истинският лекар, който хвана за ушите пациента си.

   - Хайде, излизай навън, Джеръми – каза той. – Твоят час е чак в шест и половина. Отново си подранил. Добър ден, добър ден, г-не. Простете за мъничкото ми закъснение. Надявам се този мой пациент да не Ви е досаждал. А! Виждам и че сте си намерили занимавка. Обичате да си похапвате орехи, а? Е, кажете, какъв е проблемът?

  - Тъкмо обяснавах на онзи луд, че не се чувствам добре – започна пациентът. – Мисля, че съм депресиран. Може да се каже, че съм объркан и затова потърсих помощ от Вас.

  - Ох, горкият! – възкликна докторът, сядайки на канапето до пациента. – Толкова много страдание за такъв невинен шедьовър на красотата.

 След като каза тези думи, докторът сложи ръката си върху бедрото на пациента, а след това го сграбчи и го целуна страстно по устните. Пациентът успя да се измъкне от хватката му и каза, излизайки от кабинета:

  - Не мога да повярвам! Що за ненормалник сте Вие? Тръгвам си веднага!

  Дкоторът погледна тръгващия си пациент, а след това с дълбока въздишка каза:

- Ех, защо пациентите ми никога не могат да разберат, че сериозните проблеми се лекуват само и единствено – с любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галифрей Михайлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...