Миналият век... 80-те години. Лято в разгара си. Децата се отдаваха на игри и приключения. По-големите от тях крояха планове за първото си самостоятелно море. Вехтите (родителите) щяха да останат далече, анархията щеше да е майка на реда. Един от тези младежи, Камен,  шестнайсетгодишен хлапак, с голямо самочувствие, дете на разведени родители, тръпнеше в очакване майка му да замине за  три месеца в командировка. Беше събрал  "колосалната" сума от 360 лева, които да изхарчи с приятелите си за един месец на морето. "Да, ама Не", както казваше Петко Бочаров. Майката, притеснявайки се за буйния си син, реши да го заведе при роднини в Бургас с надежда, че той ще пръсне парите и няма да може  после да тръгне с приятелите си за Несебър. Съпротивата се оказа голяма, но майката надделя. За добро или зло?

Бургас, хубав град - морски, хубави хора - бели. Камен и майка му посетиха вече  три семейства с роднини, но момчето продължи да се дърпа и да не иска  да остава. Тогава се появи "Тя", далечна братовчедка на  двадесет и три  години... Мила. "Що за име?" помисли си момчето и си спомни как подиграваха един Недко от квартала, бъзикаха го, че когато гаджето му изпрати писмо, ще звучи така  "Мили минетко". Мила имаше гарсониера, живееше сама и ги покани на гости. "Тя" - жена мечта, красива, умна, сексапилна, жизнена и позитивна... с една дума - Мила. Бивша волейболистка, сега работеше като сервитьорка (за повече пари) и следваше задочно фармация. Не искаше да се обвързва, не и сега, желаеше повече от живота и затова просто употребяваше мъжете.

Момчето се осъзна едва, когато майка му си тръгна, а Мила затвори след нея вратата. "Ами сега?!" - огледа се панически, капки пот избиха по челото му, апартаментът беше много малък, почти нямаше къде да се спи - един разпъващ се диван тип спалня в хола и едно диванче в кухнята. "Майка му е луда, как можа да го остави с тази непозната жена да живее три седмици, та той е мъж или поне се правеше на такъв."

СЛЕДВА...