Царице моя, бяла, неотразима,
Още от дебютния поглед останах в шах от вашия агресивно атакуващ чар. Можех да се прикрия зад други фигури или да мина по диагонал, за да се защитя и избегна среща с вас...Но нима човек може да се прикрие или да мине по диагонал през Любовта!? Да, може, ако носи сърце на обикновена, анонимна житейска пешка, какъвто бях аз. Но в мига, в който ви срещнах в партията на живота ми, с мен стана чудна морална рокада - от пешка аз се превърнах в Цар, надскочих себе си, защото вече имах царица, владееща полето на сърцето ми. Размених пешката си с Цар, защото исках като такъв да бъда матиран и безусловно победен от любовта; защото исках да пожертвам толкова много, колкото може само един Цар; защото исках и в ендшпила си да бъда до вас - до последния си ход, до последния си квадрат, до онзи последен шах и мат, в който неизбежно ще се срещнем фигура срещу фигура, без нищо да ни разделя и прикрива. Само аз и вие на дъската на Съдбата, такива, каквито сме - черно - бели ...