О, по-прекрасна от нов хит на Азис!

Откак бях пиян и ти плеснах шамар по погрешка у дискотеката, мисля само за тебе. За твоите очи –неотразими като халогенки на BMW Седмица посред нощ у Люлин; за твоите бедра – изваяни като бухалки за бой; за твоя глас – мек като возия на краден Мерцедес S класа; за твоята усмивка – грейнала като слънце, напекло плажа на Слънчака... Да знаеш, привличаш ме неудържимо като буза шамар, като нос плесница, като гръб бухалка, като ръчна спирачка дясна ръка на шофьор. Действаш ми подобно стероид на мускул, подобно чип тунинг на 8 цилиндров немски двигател! Да беше щанга, да съм те сгънал и скършил от блъскане у фитнеса. Ама нежния ти поглед спира буйната ми страст като ръчна спирачка Голф Тройка на кръгово в Перник. Затова стоя и те гледам по-кротко от касиер при въоръжен обир. Защото съм съгласен да влезнеш с взлом в душата ми и да обереш от нея най- ценното и най- всичкото, което някога съм имал след летите алуминиеви джанти на Бавареца – любовта ми, по-ранима от челюст при удар с бокс и по-силна от замах на бухалка върху капак на кола, изпреварила ме на кръстовище!

Стероидно и празноглаво твой: Мускул Петров