Гората зелена - това е нечия любов. Всяко дърво от нея - един красив спомен, всяка клонка - един изминат ден, всяко листо - един незабравим миг. Красотата на гората е в зеленото. Така и любовта е красива, когато е взаимна. Но след време листата пожълтяват, незабравимите мигове посивяват. Клонките - нечии дни - остават, но без миговете - листата пожълтели, посивели се отделят клонките - нечии дни, падайки близо до дърветата - спомени. Така дървото е близо до своите листа, така всеки един спомен е близо до своите. Но го няма зеленото в гората, няма я любовта. Напролет пак ще се разхубави и друга любов ще се роди. И пак ще пожълтеят и окапят листата. Под всяко едно дърво ще се събират нечии мигове. Докато някой миг не се събуди и дори пожълтял, щом е близо до спомена, той ще съживи своите изживявания. Но дори и посивяла любовта си остава любов.