Имало в северните земи вожд силен, млад, нахъсан да навлезе в земята дива, но веднъж край една река видял самодива, тя била чисто гола и много красива. Ума на викинга взела, а той се приближил, с поклон я уважил, над нея се снишил и я целунал. Тя го прегърнала, но веднага след това го отблъснала и попитала: "Готов ли си, за да ти се отдам, да положиш пред мене клетва, ти Велики северни хан, готов ли си вечно с мен да се обвържеш, за живот вечен, колкото и от мен да си далечен?" Той казал: "За тебе на всичко съм готов, само нека да се гмурнем страстно в този поток." И така, любили се страстно и приятно, а времето течало необятно. Накрая и двамата, пленени от сладостта, полегнали на меката трева, тя му казала: "Не наричаш ли любовта към мене това, което виждаш с тези очи, ако не е така, докажи и да избода очите ти ми позволи." Той се съгласил, тя призовала гарвана на съдбата и той със своите остри нокти изтръгнал викингските сини очи. "А сега, любими, не е ли любов моя глас да чуваш ти, ...