Любовта на един викинг

Имало в северните земи вожд силен, млад, нахъсан да навлезе в земята дива, но веднъж край една река видял самодива, тя била чисто гола и много красива. Ума на викинга взела, а той се приближил, с поклон я уважил, над нея се снишил и я целунал. Тя го прегърнала, но веднага след това го отблъснала и попитала: "Готов ли си, за да ти се отдам, да положиш пред мене клетва, ти Велики северни хан, готов ли си вечно с мен да се обвържеш, за живот вечен, колкото и от мен да си далечен?" Той казал: "За тебе на всичко съм готов, само нека да се гмурнем страстно в този поток." И така, любили се страстно и приятно, а времето течало необятно. Накрая и двамата, пленени от сладостта, полегнали на меката трева, тя му казала: "Не наричаш ли любовта към мене това, което виждаш с тези очи, ако не е така, докажи и да избода очите ти ми позволи." Той се съгласил, тя призовала гарвана на съдбата и той със своите остри нокти изтръгнал викингските сини очи. "А сега, любими, не е ли любов моя глас да чуваш ти, ако е така, да премахна и слуха ти ми позволи." Той казал: "Добре."  Взела тя едно глухарче и го издухала във викингските уши. После го прегърнала за последно и целунала, а след това леко и безшумно си тръгнала.
   Не след дълго от племето го открили, но без зрение и слух заловили. Той шепнел нейното име, бил дълбок неговият зов и тогава се спуснал тъмен облак покров. Самодивата коварна отдавна си била отишла, отнела на викинга най-важното, давайки му сладостта. Викингите до един замолили името на Бог Один и от облака пробляснала светкавица, една капка в очното дъно паднала и запълнила празнината, изчезнала част от студенината, чул се звук от трясък огромен и слухът на викинга бил свободен!
  "Аз всичко дадох за тебе, а къде си ти сега, диво момиче, къде избяга, прекрасно и проклето да си в ада, защо така наказа ме без пощада!?"
   Отговор така и не дошъл, след години битки славни и победи огромни викингите спечелили богатства необятни, пели песни за вожда и племето, зародило се на отделен клан семето, но сразен паднал викингът водач от копие отровно и убийствено и само елфическа отвара била за него нещо целително. Тогава се  появила и самодивата, която на младини отне девствеността му, която тества смелостта му и сега която възвърна го към живота, той отваряше очи, а тя нежни слова нашепваше.
  "Не те забравих, аз също те обичах и всички тези години в битки все зад тебе тичах, пазих те с мойта любов, с мойта душа, а ти не преспа с друга, не каза нито една лъжа. Сега завинаги оставам с тебе - да се радваме на това, което ти постигна, сега съм с тебе завинаги свободна, но и само твоя."
   Бог Один гледаше отгоре с Фрейа и заговори на Богинята: "Виждаш ли каква е любовта, днес ти дава скръбта, а утре те спасява в беда, трябва да я пазим вечна, топла, искрена и охотна, за да не е нашата душа самотна!"