Любовта на Лотоса

Любовта на Лотоса

В едно отдавна забравено блато, където дори жабите вече не стъпват, живее един безумно красив лотос. Но той не е обикновено цвете, а едно мълчаливо и вечно сърдито украшение на тъмните блатни води. Неотдавна лотосът бил не само красив, но и много мил. Разгръщал цветовете си широко всеки път, щом жабите подхващали песен, а уханието му се носело далеч над блатото, към близката гора.
Един ден обаче, лотосът се затворил в себе си и не искал вече музика. Прогонил жабите надалеч и не позволил вече на аромата си да се рее наоколо. Никой не знаел какво се е случило с него, за да заобича толкова силно тишината. Никой... освен една жаба, която била вече доста стара, но и достатъчно мъдра, за да разбере какво измъчвало любимото цвете на блатото.
Днес тази жаба вече не е наблизо. И никой не помни дали е умряла, или си е тръгнала, отегчена от тишината и самотата, с които лотосът се бил обгърнал. Но преди да изчезне, тя успяла да разкаже историята му на едно водно конче. То пък я споделило с един комар, а той случайно я разказал на една пеперуда... и така... докато историята достигнала и до нас.
Лотосът всъщност не бил лошо цвете. Дните му били изпълнени с музика от жабешкия хор и безкрайно съзерцание на синьото небе. Никой не предполагал, че лотосът тайно мечтаел да бъде птица. Искал да разпери криле и да полети над широкия свят, за да го види в цялата му пъстрота. Нямал нищо против блатото, но понякога копнеел за нещо повече от кал и жабешки лица. Един ден мечтата му се преобразила. Над блатото прелетяла красива птица. Не знаел каква е тя, но нейната прелест, начинът, по който се реела из въздуха, го омагьосали. От този ден лотосът забравил за света и вече не искал да го види отвисоко. Копнеел единствено да зърне отново птицата. А тя прелитала често над благото, привлечена от тайнствения аромат на цветето.
Така ден след ден, лотосът и птицата се привързвали все повече един към друг. И двамата знаели, че любовта им е невъзможна. Как може едно цвете да обича птица? Но любовта не мисли за това, когато събира две души в една. Не помислила и за горкия лотос...
Силен изстрел прекъснал изпълнението на жабите една сутрин. Тишината се спуснала над блатото, облаци покрили небето, а лотосът се свил в калта и внезапно усетил силна болка. Сякаш изстрелът поразил сърцето му. Още същият ден всички се върнали към нормалния си живот. Жабите отново подхванали песен. Небето се изяснило и слънцето се усмихнало. Блатото се изпълнило с живот. Но тревогата не напуснала лотоса.
Той опитал да разсее това чувство с мисли за любимата. Знаел, че когато я види, всичко ще бъде наред. Но тази вечер тя не дошла. Не прелетяла над блатото и на следващия ден. Не се появила цяла седмица и лотосът постепенно започнал да гасне.
Старата жаба изпратила пеперудите да намерят красивата птица, но те се върнали с лоша вест. Един ловец поразил с изстрела си нежното създание. Новината разбила сърцето на лотоса и той престанал да вижда света. Болката била непоносима и полека той прогонил всички около себе си. Станал мълчалив, сърдит и намръщен. Уханието му едва се усещало, цветовете му посърнали и вече не сияели, както преди. Напуснала го радостта, отишли си и жабите, и водните кончета, и комарите. Дори слънцето станало по-далечно. А той единствено лежал в калта и съзерцавал небето. Не му липсвало нищо. Търсел само тишината и безкрайната синева. И колкото и безжизнен да се виждал той отстрани, лотосът не престанал да цъфти. Никой не знаел кое точно го крепи в самотата и тишината, в които прекарвал дните си. Единствено старата жаба усетила, че лотосът не може да загине. Не и докато в сърцето му живеела надеждата, че там някъде, в безкрайната синева, може би отново ще прелети неговата птица, че крилете й ще разкъсат тишината над блатото и цветовете й отново ще направят света по-красив.
Днес вече никой не си спомня жабата, разказала тази история на едно водно конче. И никой не знае дали тя е умряла, или отегчена от тишината и самотата в блатото, просто се е преселила. Но лотосът още е там. И все още любовта го убива по мъничко всеки ден. Но той не спира да цъфти и да очаква... своята прелестна птица.