3.02.2017 г., 21:49 ч.

Любовта се казваше Еридан-космическа приказка 

  Проза » Приказки и произведения за деца
655 0 0
12 мин за четене

            Това, което ще  разкажа, се случило преди  хиляди  години. В нашата Вселена имало, има и сега  планета, която  учените нарекли Розета. Тя се въртяла около звезда,подобна  на нашето слънце.  Намирала  се на 40  светлинни години от Земята. Тъй като разстоянията между звездите и планетите са чудовищно големи, за по-кратко  се измерват в светлинни години. Ако лъч  светлина пътува една година в пространството на Вселената, пътят,който  ще измине той  се нарича  светлинна година. Розета била по-малка от Земята, но  имала същия скалист строеж като нея. Тя се въртяла само с едната страна около  звездата си,така  както Луната се върти около нашата планета. На Розета имало  въздух за дишане,но температурата й била над 200 градуса. Всъщност така мислели тогавашните учени от Земята. Те се съобразявали единствено от разстоянието между планетата  и нейната звезда.Но години по-късно се оказало,че нещата съвсем не са такива, каквито ги мислели  по онова време. Първо - високата температура  съвсем не била толкова висока. Второ - и Розета  си имала своите  разумни обитатели. Тя била очарователна,с прекрасни  релеф и природа. Имала   непозната  за земните обитатели форма, различна  от  геоидната форма  на Земята. Кръгли  форми  на Розета нямало. Всички  нейни  форми на живот били ръбести,а тя - куха и обитаема  както отвън, така и отвътре. Скалите и камъните на Розета били от скъпоценни диаманти, сапфири, изумруди, смарагди, рубини... Те осветявали в различни чудни багри всичко наоколо. Там  нямало растения и животни като нашите,но имало растящи животни. Ако щете вярвайте, но животните  растeли вкоренени  в почвата! Имало такива,които снасяли ръбести яйца, други имали козина от чист памук. На трети ако отрежеш парче месо за пържола от тях,отрязаното място  за миг зараства.  Животното продължавало да си расте живо и здраво. Някои пък снасяли плодове непознати за нашата Земя. Повечето от растящите животни давали и мляко-с аромат и вкус на зеленчуци и плодове. Формите им били  различни и  странни,но най-странното било, че  имали разум и можели да говорят. Всъщност те не говорели, а пеели. Това, което искали да кажат, те просто го изпявали. Но пеели толкова нежно и прекрасно, че не  омръзвало  да ги слушат с часове.  Създанията живеели до две десетилетия. Когато умирали се набръчквали, смалявали и накрая просто се стапяли, изчезвали.

                            Най-разумните същества на красивата планета били с  необикновена външност и неограничени възможности. Кожата на телата им  сменяла  постоянно цвета си.Всички непознати за нас розетоянски цветове  изгрявали  по нея.Челата на главите им били  прозрачни. Върху тях  като на екран се появявали различни форми,знаци,символи. Те изразявали  мисли и думи, защото розетояните нямали гласове. Но на лицата им почти винаги греели ясни усмивки. Притежавали  слух, но чували  само  музиката.

                              Всички розетояни били прекрасни и съвършени. Когато розетоянин и розетоянка се обикнели,  първо трябвало взаимно да  докажат  любовта  си като извършат смели постъпки.  Ако получат одобрението и на двата си рода ,едва тогава можело да се оженят. Но така се случило,че веднъж в едно розетоянско градче две млади розетоянки се влюбили едновременно в най-хубавия момък на града. Момъкът  не бил наясно коя от девойките обича повече. Струвало му се, че обича еднакво и двете, защото  и двете били разумни и красиви. Те владеели умения и сръчности, достойни не само за девойки,но и за момци. Родовете на момичетата и на младежа страшно се затруднили какви задачи да възложат  на младите. Родът на момъка трябвало да възложи и на двете девойки еднакви задачи за изпълнение. Която  от тях успеела да се справи по-добре, тя щяла да бъде  избраницата. Родът на всяка девойка трябвало също  да възложи на другата девойка задача за изпълнение. Резултатите трябвало да се оценят пак от рода на момчето. Ей такова сложно,но справедливо  било доказването на любовта в ония времена на Розета.

                         Момичетата се казвали Алфа и Бета, а момъкът - Еридан. Дълго, дълго умували трите рода какви задачи да възложат на девойките. Времето минавало бързо и решителния ден на възлагането настъпил. Родовете трябвало да произнесат тежката си дума в присъствието на много свидетели. Първи заговорил най-старият от рода на Еридан: След като нашият род  мисли задълбочено , ето какво решихме единодушно . Възлагаме  на Алфа и на Бета  със  свръхскоростните ни  космически таксита   да отидат  до трите луни на Розета и да донесат от всяка луна по един  подарък за  Еридан. Ще засечем времето за отиване и връщане. Която от двете момичета отиде и се върне за по-кратко време, ще спечели  една точка или три точки за трите луни. Освен това всеки  одобрен  от Еридан  подарък ще носи  нови две точки. Те ще се прибавят към резултата от  постигнатата скорост на девойките. Победителка ще бъде  тая ,която получи най-много точки.”

                         Трябва да кажа,че Алфа и Бета се запознали с красивия Еридан на едно празненство между младежи от  близки планети. На него те имали щастието да танцуват с красавеца. Но докато Бета се възхищавала на Еридан, любувайки се на цветовете на тялото му,на чудното му лице, на прекрасната му усмивка,то Алфа насочвала повече очи  към непрекъснато променящите се фигури на челото му. Тя четяла мислите и думите на момчето и разбрала, че то е много разумно и интелигентно. По време на  танците  научила, че  обича да колекционира музикални инструменти и старинни предмети от цялата Вселена. Затова  щом чула  условията на състезанието  се зарадвала, че  знае споделените с нея предпочитания на прекрасния Еридан.

                            Състезанията се провели в три последователни дни. По жребий първа полетяла Бета. Розетояните я знаели като изключително опитен водач на такси. Таксито  представлявало всъщност космически  миникораб. Първият ден Бета постигнала отлични резултати. Щом стъпила на  луната,тя се запътила към  огромен  магазин за подаръци.Тук му е мястото да отбележа ,че и трите луни на Розета се обитавали от разселили се  розетояни.Луните  били   вилни зони на  планетата. Природата им била облагородена от трудолюбивите  жители. Имало екзотични животорастения,  кътове за развлечения и забава, кокетни магазини и заведения за хранене.Та значи Бета се втурнала към магазина за подаръци. Взела от там чудесна мъжка гривна-истинско произведение на изкуството- изработена  от оливин и тектин.Това  са рядко срещани  космически камъни  и ги няма на Земята. На Розета, както и на луните парите не съществували. Там можело да си вземаш всичко, каквото си харесаш  безплатно. Времето, за което успяла да отиде и се върне от първата Луна Бета било отлично. Когато  кацнала  на Розета, Алфа още я нямало.Тя обхождала  магазини  за музикални инструменти. Дълго избирала между безбройните  инструменти  събрани от далечните краища на Вселената. Най-после се спряла на  скромна,но красива дървена свирка. Свирката издавала божествени звуци и се казвала флейта.

                                 Родът на Еридан трябвало да съхрани  подаръците на двете момичета и да ги пази в тайна докато на четвъртия ден  момчето щяло да  посочи най-предпочитаните  от него. Въпреки, че закъсняла, Алфа сияела. Тя не можела  да прикрие възторжената си  радост, че успяла да избере желания за Еридан  подарък.

                   На Розета и луните й   местните жители били  искрени и почтени. Те не познавали хитрост и лъжа. Още повече,че  можели по фигури, знаци и символи появяващи се  на челата им да четат мислите си. Затова всеки   подарък  бил   заключен в ковчеже. Ключът на всяко ковчеже се намирал в старейшината на Еридановия род. На втория ден Бета отново спечелила състезанието, връщайки се първа и от втората луна. На третия ден обаче спечелила Алфа. Бета донесла от втората и третата луна още два подаръка за  Еридан. Вратовръзка с кленов лист от нефрит,който да му носи щастие и успехи и масивен пръстен от Марсианска  платина с опал. Алфа пък купила  маска на юпитерианец от неизвестен майстор, живял 10000 години назад във времето.и част от намереното на планета в  съзвездието Райска птица съкровище ,датирано отпреди  заселването на Розета.

                          През  дните  на състезанието момичетата били изолирани и не трябвало да се виждат. Но никой  не знаел, че девойката Бета била дете на розетоянка и  баща  от планетата Земя. А на Земята познавали добре хитростите и лъжите. И  макар, че Бета  външно приличала на майка си, вътрешно тя  отчасти била  и като баща си. Можела да хитрува и да лъже. Правела го  толкова умело, че никой не разбирал. Розетояните, тъй като не познавали тия човешки нрави, вярвали на Бетините лъжи и хитрости и ги считали за истина.

                             Всички розетояни общували помежду си от разстояние  с мобилни камери.Така можело  да изчитат фигурите и знаците, отразяващи тяхните мисли. По време на състезанието настанили момичетата в отделни домове и  им отнели мобилните камери. Така нямало да поддържат видеовръзка помежду си. Към дома  на всяко от тях имало  градина  с най-чудесните животорастения,пеещи прекрасни песни. Влюбената Алфа стояла там с часове и мечтаела за мига, в който  Еридан ще посегне към избраните от нея дарове. Знаела,че  ще му харесат,защото той й бил споделил какви са любимите му увлечения. Вярно е,че времето  до двете луни и обратно  било  по-дълго  от Бетиното. Но тя силно вярвала, че Еридан ще избере имено нейните подаръци. Мечтаела как  двамата ще предприемат  сватбено пътешествие към далечна Галактика.Ще  обхождат планети, ще се запознават  с обитатели  и ще си донесат  необикновени сувенири за спомен. Ще бъдат  щастливи дълги, дълги години.

                                 Алфа се разхождала из градината и мечтаела. През това време хитрата Бета скрита в храстите с бинокъл в ръка, четяла внимателно  върху челото мислите й. Тя разбрала, че Алфа е научила какви са предпочитанията на младежа към подаръците. А тя толкова се стараела да подбере най-прекрасните, най-изящните дарове за любимия си  Еридан.”О ,ще видиш ти,ще видиш! Аз няма да се предам така лесно! Ще се боря за любовта ти, прекрасни Еридане!”- заканила  се амбициозната  Бета.

                                 Още в същия ден тя се предрешила като домашна помощница. Вмъкнала се в дома на младежа където стояли  шестте ковчежета с дарове. Ковчежетата изглеждали напълно еднакво, но на всяко от тях пишело името на едно от момичетата. Денят бил неимоверно горещ. Всички домашни отишли да се разхладят до една студена,планинска река. Необезпокоявана,  Бета се добрала до стаята с ковчежетата и светкавично разменила табелките с имената. Така нейните ковчежета станали  ковчежета на Алфа, а тия - на Алфа били вече нейни. Незабелязано   се измъкнала. После  доволна се прибрала в дома, който обитавала до следващия ден. Тогава щели  да отворят шестте ковчежета.

                               Най-после дългоочакваният миг настъпил. Пред дома на Еридан  се събрали трите рода-на Алфа,на Бета и на обичания  от двете девойки Еридан. Най-старият розетоянин от рода на момчето изнесъл  шестте ковчежета. Когато отворили  тия на Бета, вътре били подаръците закупени от Алфа, а в ковчежетата на Алфа се мъдрели закупените от Бета дарове.  Като видяла това всички цветове по тялото на Алфа избледняли,а пред очите й притъмняло. Горкото момиче и през ум не му минавало да се усъмни, че това е измама. Вече знаете, че на Розета нямало хитреци ,лъжци и мошеници. Затова никой от розетаяните не познавал  измамите. Алфа си помислила, че подмяната на даровете е дело на Невидимия Вселенски Властелин ,защото сигурно по някакъв начин  си е навлякла гнева му. Или пък може би Бета му е била  по-симпатична... Но каквато и да е причината, Алфа не можела да си представи живота без Еридан. Когато розетаянка  изпаднела  в състояние на  уплаха или изненада екрана на челото й за миг угасвал  и повече не можело  да  четат мислите й. Всичко това не останало незабелязано от Еридан. Тогава  той погледнал  и към Бета. Тя била много доволна и щастлива и усмихната очаквала неговия избор. Но момъкът не бързал.Той се обърнал към всички гости и представители на трите рога и казал:

- Обръщам се към вас, любезни мои, които ме уважихте с присъствието си, че ще ви помоля за още един ден отсрочка.Нещо в мен ми казва да не бързам с избора си.Утре по това време аз ще бъда готов да избера  трите дара.Дайте ми тая кратка отсрочка, за да бъда  справедлив към избраницата си, към себе си и към вас.

                                 Добрите розетояни останали  изненадани,но в името на щастието на бъдещото семейство му я дали.

                            Единствена от всички, майката на Бета знаела цялата истина. Защото тя познавала  дъщеря си и отдавна разбирала, че не са й чужди много от странните качества на земните жители. Качества,които били  непознати на  розетояните.Навремето когато пламнала любовта между нея и бащата на Бета, тя за кратко живяла на Земята и опознала нравите и порядките на местните жители. Там имало лъжи, хитрости, завист, алчност, омраза...Те били мъчителни за самите земни жители, а камо ли за една розетоянка. Затова тя се прибрала с малката си дъщеря на Розета, но винаги била нащрек. Защото знаела,че детето й е наследило някои от нравите на баща си и един незнаен ден те ще се проявят. И ето, че това време настъпило. Сутринта когато идвала към градината в дома на прекрасния Еридан, за да присъствува на избора на дарове, тя била повикана нежно и тихо от  един животохраст. Той  растял под прозореца бил на стаята, в която лежали заключените ковчежета. Животохрастът станал свидетел на подмяната на имената върху ковчежетата.Видял как хитрата Бета се промъкнала в стаята и ги разменила тайно. Тоя животохраст бил разумен и мъдър. Затова решил да сподели видяното само с майката на Бета.  Изпял й  тихичко,но с прекрасни тонове цялата история,а от очите му капели сълзи на жалост към майката...

                        Тя  се прибрала у дома си  и  изчакала и Бета да пристигне. Предстоял й труден разговор с любимата  дъщеря. Момичето разказало всичко. Признало вината  си и искрено се разкаяло за постъпката си. Но то обичало с целия плам на младото си сърце красивия Еридан.  Споделило с майка си, че ще й бъде трудно да понесе той да е женен за друга. Тогава майката  признала страшната си тайна, свързана с  младостта си. Тя се влюбила в младеж от народа на земните човешки създания.Родителите й,знаейки за особените нрави на тоя народ се опитали да я разубедят. Тя не ги послушала и двамата се оженили тайно. Заживели на Земята, но опознавайки  все повече народа му,разбрала,че не може да се примири с нравите му. Един ден взела детето си и се върнала на Розета. Повече не се омъжила и сама отгледала момиченцето си. Знаела, че някога и то ще прояви нрави присъщи на баща му.

                                Ако се разчуело за постъпката на Бета,това щяло да опозори не само рода на момичето,но и да урони честта и престижа на  всички розетояни пред вселенската общност. Затова двете  решили Бета да отиде при Еридан и да му разкаже всичко. Той ще избере любимите  подаръци като един достоен розетоянин. А Бета ще заяви  пред всички, че се отказва от по-нататъшна надпревара за сърцето на Еридан. Внезапно дълг и отговорност са я призовали спешно да напусне Розета завинаги. Така и станало. Тя тъжна, с разбито сърце, но доволна от постъпката си достойно се оттеглила и отлетяла към Земята. А Еридан приел  Алфа с радост,  знаейки цялата истина. Преди да се оттегли и рода на Бета,розетояните от него дали задача на Алфа да свие венец за главата на любимия си. Тя незнайно защо избрала за най-красиви цветовете на онова животорастение под прозореца на Еридан. Венецът бил  наистина прекрасен и стоял прекрасно на главата на любимия й. Двамата  се отправили на  едно дълго сватбено пътешествие към дълбокия Космос, а след това живяли дълги години щастливо. Тая история е разказана от моята древна прабаба Бета.Историята се е предавала от хилядолетие на хилядолетие и от поколение на поколение докато стигна и до мене. Разказах ви я такава, каквато я научих.                                                                                                                                                                                                            

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??