М*****
Нощта завладява всичко наоколо...
Тъмна и непрогледна - като душата ми...
Но всичко е за кратко.
После идва зората, новият ден - красив, завладяващ, светъл - като усмивката ти.
И аз продължавам напред с нови сили.
Сили, дошли незнайно откъде.
Може би от твоята лъчезарност.
От необятната красота на твоята душа.
Душа на ангел, паднал от небето.
Наранен, нуждаещ се от помощ.
Помощ, която, надявам се, си видяла в мое лице.
Лице, което отдавна не се бе усмихвало.
Забравило, че в този свят има и добрина, красота и любов.
Да, казах го - любов.
Истинска и невинна, като теб...
Никога не съм бил оптимист или песимист, а просто реалист.
Реалист, който не вярваше в доброто, преди да те опознае...
Виждаше само тъмните и лошите страни на нещата.
Но така и не успях да намеря такива в теб...
Толкова добра, красива и толкова наранявана...
Оценявам деня, в който дойде... и остана...
Искам да те правя щастлива...
Макар, че не знам как, но се опитвам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иво Карамански Всички права запазени
