Когато беше свободна, Невена отиваше на любимото си място – една самотна пейка, от която се виждаше цялото пристанище и залива. Обичаше да идва тук и да мечтае. Сега, когато разполагаше с пари и можеше да си позволи повече неща отпреди, установи, че отново не беше щастлива. Все още се надяваше да срещне голямата, разтърсваща и истинска любов - да обича и да бъде обичана и това да трае вечно! Често изпадаше в депресии и с дни не се показваше навън. Защо да излиза, нима някой я чака някъде?! Понякога слизаше до самото пристанище, разглеждаше отблизо луксозните яхти и големите кораби, смесваше се с тълпата от пристигащи и заминаващи туристи, изпитваше удоволствие да се чувства част от тях. Наблюдаваше с каква еуфория чужденците пръскаха луди пари за шалчета, парцалчета, картинки и сувенири. Не че и тя не си падаше по тези неща. Напротив, стига да е шарено, мънистено и висящо, а пък имаше ли и нещо да подрънква, направо изпадаше в екстаз.
Един ден случайно откри най-вълшебното магазинче на ...