Маг Навона, част 5

     Отдавна не ù беше вървяло на клиенти, както този ден, а толкова искаше да остане сама, да си почине и наспи като хората след бурната нощ. Но не можеше да ги върне. Женицата се беше отчаяла, че синът ù, който бил много добро момче, е изчезнал от няколко дни и не ù се обаждал. Търсела го по всички негови познати и приятели.

- Крие се – категорично ù отговори Невена, - забъркал се е с лоша компания, влизали са в чужди къщи, нещо са взимали, имат някакъв голям и черен, който им се пише шеф, този човек е лош. Синът ти е уплашен и се страхува да не го арестуват. Уший едно перденце на Богородица и в най-скоро време, тука виждам до едно – една седмица, един месец, ще ти се обади. Но трябва и адвокат да му хванете. Там ще давате пари. Всичко ще се оправи и синът ти отново ще стане същият. Виждам още, че нещо ще учи и много ще се гордеете с него.

    - Ох, дай, Боже! – изхлипа жената. – Никога не сме го лишавали с баща му от нищо, е, не сме богати, но се хвана с едни момчета, казвах му, че не ми харесват, а той: „Майко, ти нищо не разбираш!”. Ще даваме, ще направя всичко, което ми казваш. И ти да си жива и здрава, дъще! Колко пари да ти оставя?

- Нямам тарифа, колкото имаш възможност, ако нямаш, здраве да е, ти направи това, което ти казах – ù отговори Невена. Жената ù остави пет лева.

     През целия ден Невена посрещаше и изпращаше клиенти. Някаква бизнесдама ú остави 20 евро, само за да я попита дали да подпише договор за съдружничество, или не. Много бързала и нямала в момента български пари. Невена за първи път видя евро в живота си. Мозъкът ù даже блокира за миг. Този ден наистина ù вървеше. Беше ù особено леко на душата. Не се наложи да пие от шишенцето си със светена вода, което винаги стоеше в краката ù под изкривената дървена маса, покрита със стара и скъсана мушама. Върна единствено една млада жена на инвалидна количка, бутана от съпруга ù. Жената беше с някакво бързо напредващо неврологично заболяване, което отслабвало мускулите ù, а само до преди няколко месеца била като всички останали – ходела, тичала и си гледала двете деца. Били обиколили всички болници, отчаяни, решили да се отбият и при Невена. Кой знае пък, нека и това да направят! Може с нещо да им помогне!? Невена им обясни, че не се занимава с лекуване на болести, освен ако не е някакъв лек уплах или заекване. Тогава леела куршум. Единственото, което беше взела от баба си. Каза им, че тази болест е по-особена, ако имат пари, да отиват в чужбина. Нямали вече.

- Ами, каквото ви кажат докторите - това ще е! Трябва да им вярвате. - с тези думи Невена  ги изпрати и съвестта ù беше чиста. – Дано Бог да е с вас!  - Не искаше да вземе от тях пари, но те и оставиха някой лев, ей така, за здраве.

     В късния следобед вече нямаше никой при нея. Невена започна да брои парите, които беше изкарала. Имаше по два, пет, десет лева и това двадесет евро. Ще напазарува нещо за ядене, в хладилника нямаше нищо, ще трябва да плати кабела, джиесема, тока... А еврото ù се досвидя. Ще си го вдигне за талисман, за да привлече и други евра. Парите явно пак нямаше да стигнат. Кой знае кога пак така ще ù провърви. Добре, че е майка ù. Дълго разглеждаше отпред и отзад това евро. Пак се размечта. Реши да  потърка парите на главата си, белким се умножат. Точно в този момент в стаята нахълтаха полицаи, водени от някакъв цивилен. Проблесна светкавица от фотоапарат. Невена стоеше като парализирана, все едно е в будна кома, а на главата ù като корона блестеше банкнотата от 20 евро.

♠♠♠