Маг Навона, част 7

     Събуди се в непозната обстановка. Лежеше върху твърда кушетка, без възглавница и завивка, облечена с вчерашните си дрехи. Не знаеше къде се намира. В стаята нямаше нищо друго, освен решетките на прозореца, който гледаше към някакъв заден двор, обрасъл с буйна растителност.  Бавно като лавина започнаха да я връхлитат спомени от предишния ден, от снощи. Не, това не можеше да бъде истина! Ощипа се да разбере, че не сънува. В това време някаква жена с униформа влезе да ú съобщи, че имала посетител и че разпитът щял да продължи, за съжаление снощи не са могли да го довършат, защото била припаднала. Невена нищо не отговори. Последва я мълчаливо. В една друга стая я чакаше майка ú в присъствието на някакъв цивилен служител.

-         Невено, дъще, - изплака женицата и прегърна дъщеря си. Очите ú бяха зачервени. Личеше, че не е спала цяла нощ и е плакала.

-         Майко, нищо не знам, не знам защо съм тук, но ти не се притеснявай. Всичко ще се оправи... -опита се да я успокои Невена.

-         Как ще се оправи, дъще, много е лошо положението, този бил умрял...

-         Кой умрял?! - Невена недоумяваше, за първи път чуваше, че някой бил умрял.

-         Ама ти не знаеш ли, не ти ли казаха?!! Ами този, с който сте били вечерта, онази вечер... на заведението... всички вестници пишат за вас и по телевизията все за него говорят, и тебе споменават...

-         Ох, не! Не може да бъде! Та той беше жив, когато се разделихме и даже щеше да идва пак... О, не, затова ли, а аз си мислех... - Невена изпъшка и млъкна. Положението наистина се оказваше много тежко. Трябваше да се направи нещо. Ей сега да имаше някаква свръхсила, която да я махне от тука веднага, та тя беше невинна, а те тепърва ще правят аутопсия и кой знае какви още ще ги  измислят до тогава... И как така умрял?! Беше толкова жив и жизнерадостен и само какви планове кроеше за нея...  Мислеше си, че той никога не би умрял при толкова много пари. Трябваше да има някакъв изход. Не можеше да седи повече тук, да я разпитват и тя да се оправдава за неща, които не е извършила.

     Изведнъж се сети за един много голям, уж неин, Човек. Той беше от някаква партия, но сега, да я убият, не се сещаше от кой цвят беше партията му – червена ли, синя ли или зелена? Имаше май зелена партия, но имаше и жълта, а жълтата не беше ли оранжева?! Не, не можеше да си спомни цвета. За Невена  всички партии и политици бяха от един цвят. Тя нищо не разбираше от политика, но този Човек беше идвал няколко пъти при нея късно по нощите преди някакви много важни избори. Тя даже не знаеше за какво бяха тези избори. Беше му предсказала, че той и неговата партия ще спечелят. Наистина доста партии спечелиха тогава, независимо от цвета. Всички те се радваха и се прегръщаха, а най-духовно удовлетворени бяха техните врачки. Надпреварваха се после, една връз друга, да казват как ясно са били видели победата на техния народен любимец. Та този голям  Човек ú беше оставил личния си джиесем. Каза ú под секрет, че  само ограничен кръг от хора го знаят и ако някога тя има някакъв проблем може да му се обади на този телефон. Невена се смееше, защото не предполагаше, че ще се наложи да го потърси. Той беше много голям Човек, а тя коя е и за какво да го търси?! Но ето, че сега се налага и то много, и не само много, но и спешно. Телефонът, къде му беше записан телефонът?! Естествено, в нейния джиесем! Помоли майка си да ú го донесе заедно със зарядното. Не беше забранено.

♥♥♥

     Все още не бяха повдигнали никакви обвинения срещу нея. Нещо изчакваха, а  тя чакаше какво ще направи Човекът за нея. Беше му се обадила, че е сгазила лука и къде се намира. Той, като че ли, не беше много изненадан.  Беше кратък и делови. Каза ú само, че ще провери как стоят нещата. След разговора с него се почувства по-сигурна, все пак имаше някаква надежда, а и изведнъж всички станаха много любезни с нея. Изглежда бяха разбрали с кого е говорила или той им се беше обадил. Не знаеше, но само след 3 часа беше освободена от предварителния арест. Можела да си отиде вкъщи и да внимавала занапред. Невена не вярваше на ушите и очите си. Ами сега накъде? Не смееше да се прибере в собствения си дом. Глождеше я някакво гадно предчувствие. Нямаше никакви пари. Обади се първо на майка си, че е освободена. Жената отново се разплака и я попита няма ли да си дойде веднага вкъщи.

-         Ще ти се обадя по-късно, майко, но засега не ме чакай. Ще отида известно време при някой от моите приятели.

♣♣♣