Магия
Някой видя ли Луната тази нощ? Потъна ли в сивкавото й сияние?...
Самодивите пееха от близкото езеро. Вятърът свиреше на китара по тънките струни на листата. И ей, оттатъка, зад планините, долетяла бе ненадейно първата светкавица. Префуча над дърветата с дионисиевата закачливост на Пролетта. И там, зад онзи хълм, остави първата си диря. Тънките снаги на тополите потръпнаха. Гласовете откъм езерото секнаха. И една от тях, подарила песента на вятъра, притича. Бялата й дълга риза се развяваше. Грациозните й стъпки омайваха дърветата. Тревите под краката й, по-буйни ставаха. И тя стигна там - на онзи хълм, потънал в мрак. Нозете й смело се отправиха нагоре. Под нежните й стъпки, камъните тихо стенеха. Залезът се събуди зад хоризонта. Потърка сънено очи и сложи очилата си.
И там зад хълма, той я чакаше... Далечните светкавици замлъкнаха. И там на сутринта, Изгревът целуваше случайно паднал кичур от косите й.
Някой усети ли магията тази нощ?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есенен блян Всички права запазени
