Магия
Някой видя ли Луната тази нощ? Потъна ли в сивкавото й сияние?...
Самодивите пееха от близкото езеро. Вятърът свиреше на китара по тънките струни на листата. И ей, оттатъка, зад планините, долетяла бе ненадейно първата светкавица. Префуча над дърветата с дионисиевата закачливост на Пролетта. И там, зад онзи хълм, остави първата си диря. Тънките снаги на тополите потръпнаха. Гласовете откъм езерото секнаха. И една от тях, подарила песента на вятъра, притича. Бялата й дълга риза се развяваше. Грациозните й стъпки омайваха дърветата. Тревите под краката й, по-буйни ставаха. И тя стигна там - на онзи хълм, потънал в мрак. Нозете й смело се отправиха нагоре. Под нежните й стъпки, камъните тихо стенеха. Залезът се събуди зад хоризонта. Потърка сънено очи и сложи очилата си.
И там зад хълма, той я чакаше... Далечните светкавици замлъкнаха. И там на сутринта, Изгревът целуваше случайно паднал кичур от косите й.
Някой усети ли магията тази нощ?...
© Есенен блян All rights reserved.
