Пулсът се ускорява, думите едвам излизат от устата, сякаш времето е спряло и усещаш погледа на две очи, изгарящи те с горещ пламък.

Потапяш се в океана на магията; магията, наречена любов... обливат те силни вълни и не виждаш бряг, за да се спасиш, за да не потънеш... но потъваш още и още, повече и повече. Потъваш в океана, магията те пленява и се предаваш, предаваш се на любовта. По-силна е от теб и забравяш за всичко...

Бягаш към нея, търсиш я... и когато я откриеш - нищо друго няма значение!

...

Не животът е суров, хората са сякаш слепи за щастието, чакащо ги някъде там, там в далечината. Чакаща да се бори някой за нея.

Без борба не се постига нищо, без вяра и надежда не ще се усети вкуса на бленуваното щастие, благодарение на най-силната магия познаваща света -Любовта.

                                                     "Има нещо, което стои над всичко друго -

                                                            любовта между хората! "

                                   (Йовков)