26.04.2007 г., 16:02 ч.

Магията на живота 

  Проза
1436 0 4
3 мин за четене
 

Магията на живота


        Един обикновен ден, една обикновена стая и едно необикновено момиче. Момиче с коси руси като нежен слънчоглед, с очи кафяви като най-крехкото стебло на дърво и с усмивка като топлата ласка на слънцето след дълга нощ. Това момиче обаче нямало приятели, никой не я разбирал. Това момиче живеело един свой свят, откъснат от този на грубата реалност на улицата. Нейният свят бил толкова чист и невинен, изпълнен с топлота и нежност, любов и спокойствие, че тя не искала да го напуска. Този тъй красив свят бил нейната фантазия, нейната идеалност за света. Тя не била луда или различна от останалите, тя просто вярвала в доброто, в красотата на най-малките неща, в силата на усмивката и в устойте на природата. Този нейн свят създавал покрай нея една невидима аура, която винаги я съпътствала и защитавала. Единственото нещо, от което не можела да я защити, била нейната самота, нейното желание за други две очи. Очи, с които да се смее, с които да споделя, които да обича. Често момичето си представяло тези очи в различни образи, но скоро отново се потапяла в нейния свят, в който се чувствала единствено щастлива.

        Един необикновен за нея ден дошъл, нейният рожден ден, нейният празник. И точно в този ден се случило нещо ново, нещо, което променило за първи път нейният свят. В ежедневните битки между своя свят и самотата, тя винаги избирала пътя към фантазията. Но точно на този ден самотата налегнала тъй силно, че момичето за първи път проронило сълза. Сълза, която събирала всички копнежи и мечти, всички нейни желания. За това тази сълза била толкова силна, носеща в себе си някаква енергия, някакво предназначение...

Дошъл другия ден, спокоен и нормален. Само едно нещо я върнало в реалността. На мястото, където се търкулната сълзата било израснало едно малко цвете. Едно цвете толкова красиво и ефирно, че огрявало цялото пространство покрай себе си. Това цвете притежавало някаква тайнственост в себе си. Дълго време момичето се взирало в цветето, опитвайки се да разбере случилото се. Но цветето стояло мълчаливо и нищо не издавало. И така в живота на момичето се появило едно малко цвете, което криело в себе си голяма загадка.

        Времето минавало и дошла следващата година, следващият рожден ден. Момичето живеело още в своя вълшебен свят, но заедно с него все още било и цветето. Така на рожденият и ден се случило нещо извън границите на възможното. Цветето изведнъж изчезнало, но направило така, че светът на момичето станал нейна реалност, а живота- нейн сън. Момичето вече не трябвало да бъде различната, това било нейния свят, в който царяла храмонията. Нейният тъй жадуван свят, тъй силно мечтан, изведнъж станал реалност. Единствената цена, която тя дала, била цената на цветето, то вече не съществувало. Сега момичето получило своя свят, но загубило единственото нещо, което ималко, единствения приятел. Тя разбрала истината на живота, че нейният свят колкото и чист и красив да е , не може да и даде онази топлина, онова чувство, което и давало малкото цвете в реалността. Сега тя за първи път се отказала от своя свят и поискала да бъде част от действителсността, там където има болка, но има и приятели. Момичето проронило сълза, втората си сълза. Сълза, която този път била изпълнена със страдание, защото изгубила нещо много ценно. И тази сълза паднала...

        На другия ден животът бил все тъй обикновен и реален за всички. Само това момиче не било част от тази реалност. Нейният силен копнеж превърнал тази сълза в сила, в силата на живота. Сега там на същото място, където паднала сълзата, стоели две малко цветя...

© Диляна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • браво много хубав разказ. Поздравления
  • направо ме потресе..цялата изтръпнах.невероятна фантазия имаш магиоснитце...продължавай в същия дух!
  • Много, много хубаво и магическо. Просто настръхнах. Давай все така!
  • Прекрасен финал!
    Разказа ти е страхотен!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??