5.02.2015 г., 21:21

Махалото

763 0 0

Събудих се с главоболие. Датата беше първи януари. Каква година само. Толкова много загуби. Най трудната година в живота ми.

Изгубих много боизки приятели, някои от които ме намразиха без причина. Най близките ми хора включително и семейството постоянно се опитваха да ме обезкуражат. Казваха, че съм късметлия, дори, че имам работа в тази икономика. Не съм бил достатъчно умен, не съм реалист, бил съм мързелив, много съм посредствен.

Имаше болка. Понякога беше и физическа, едва ме държеха краката. Плаках.... Много плаках. Изгубих вяра . Усъмних се в себе си стотици пъти. Отлагах удоволствията и правех неща, които не харесвам. Мислех че полудявам. Придобих няколко странни навика. Нощите станаха безсънни, дните кошмарни. Провалях се отново и отново.

Това беше цената, която платих за най-успешната година в живота ми. СТРУВАШЕ СИ!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...