Майтап

М А Й Т А П

Дядо Тоньо вече цяла седмица лежеше в районната бол­ница, а бабата още нито веднъж не беше дошла да го навес­ти. И макар че той самият й заръча да не дохожда, за да не остава дворът без човек, все едно му беше хатър. "Какво, не може ли да намери някой да гледа стопанството за половин ден! - ядосваше се той. - Голяма работа, ако доби­тъкът остане ненахранен..."

А между другото, при съседите по легло един след друг дохождаха близки и донасяха кой варена кокошка, кой изпър­жена юрдечка, а някой път и чаша ракийка. Но така, че да не виждат докторите. "Те, хората, гощават, не е там работата, ама неудобно е всеки път да вземаш. Да бях, барем, знаел, че сега не хранят в болницата, нямаше нищо да заръчам - все по-силно се ядосваше на бабата дядо То­ньо. - Нищо, ще дойде време и аз да я натъкмя..."

След седмица изписват дядо Тоньо от болницата. Като слиза от автобуса, един квартал преди да стигне у дома си, той спира едно школарче, дава му сто карбованци и го пита: "Знаеш ли къде живее дядо Тоньо Боев?" "Знам!" - човръкна хлапенцето с пръст в носа, като че иска с това да каже, че и самия дядо Тоньо познава. Вероятно поведе­нието на старите хора е толкова неразбрано, колкото и странно, но харизаните пари в известна степен изгладиха това впечатление.

"Да кажеш на баба ей Тоньовица, че болницата теле­фонира: Дядо Тоньо е много болен и моли непременно да идеш да го видиш!" - нареди му той.

Школарчето прехвърли чантата през рамо и се запъ­ти към дядотоньовите порти. Повика баба Тоньовица и й изтърси: "Дядо Тоньо каза, че звънили от болницата, бил много болен и искал да идете при него да се простите."

"Кой ти каза?" - не разбра бабата.

"Дядо Тоньо!" - отговори хлапето.

"Ами де е той?"

"Е-ей там, на столчето седи" - показа хлапенцето.

Но дядото вече го нямаше и момчето за всеки слу­чай бръкна в джоба да провери дали са на място карбован- ците.

"Добре!" - каза си бабата през зъби и влезе 6 двора...

А пък момчето, доволно че парите не се изгубиха така загадъчно, както самия благодетел, пак прехвърли чантата от едното рамо на другото и радостно побягна да настигне заминалите напред другарчета.

След малко баба Тоньовица излезе от двора и се насо­чи към големия път. А дядо Тоньо, който премина през хар­мана и наблюдаваше какво прави бабата му, извади скри­тите под кофата ключове и влезе направо в килера при бъчвите...

Не успя той да разгледа това-онова, да провери дали всичко е на място, докато залая кучето и същото хлапен- це, вече преоблечено, му съобщи, че телефонирали от бол­ницата, че уж баба Тоньовица чула, че дядо Тоньо бил мно­го болен и тя отишла при него, но от голямо вълнение й станало лошо и умряла по пътя. Той трябвало веднага да оти­де да я вземе от моргата.

Като каза това, хлапето погледна към края на ули­цата и бръкна в джоба си. Дядо Тоньо мигновено отрезвя и се развълнува... С разтреперени ръце извади от сандъка бохчата с дрехите за умиране, пазари кола за града и оста­ви в недоумение съседите, като им обади, че бабата ум­ряла. Комшиите, които още сутринта бяха видели баба

Тоньовица да шета читава из двора, не хванаха вяра от­веднъж. Пък от друга страна, човешкият живот е "чаша разлята вода" - разсъждаваха те и крехката мълва, тръг­нала от къща на къща, настигна баба Тоньовица чак в гор­ната лавка. Махленските новини, като се сблъскаха с чис­тата подигравка, бързо се търкулнаха обратно и завариха обърканата глава на стария майтапчия, тъкмо когато се върна от града. Той не рачи на никого нищо да разправя, а се втурна направо в дома, разбута гладния добитък, като ръсеше зърно, и сърдито псуваше: "Няма наяждане за вас, да ва разкъсат вълците, само загуба от вас!"

Преди мръкване баба Тоньовица припали в собата да стопли малко къщата, както и да тури да опече една охра­нена юрдечка за сита вечеря...

След някое време случайните старешки забави се поизветриха като палена соба с лански огризки, отстъпвайки гърнилото си за ново полюво от застиналата есен.

Само познатото хлапенце, като се возеше на бегонка по улицата, се поспираше срещу дядотоньовата къща и над­ничаше в двора с надеждата да получи още някое поръче­ние преди коледното сурвакане.