25.09.2015 г., 7:44 ч.  

Малиновото братство 

  Проза » Разкази
743 0 0
13 мин за четене
Хората казвате, че ние, кучетата, нямаме душа. Е, колкото и да не вярвате, ще отбележа, че имаме. Знаете ли, че ние чуваме мислите ви? Ние идваме във вашия живот, за да останем в него. Не ви напускаме, когато стане трудно или когато изчезне първоначалната тръпка. Ние продължаваме да ви гледаме със същия онзи поглед, с който ви гледаме от самото начало до последния си дъх. Защо ли, това ли се питате, хора?
Може би защото още от самото начало сме ви видели такива, каквито сте, а именно – грешни и несъвършени ЧОВЕЦИ, хора, които въпреки всичко сме избрали. Ние решаваме веднъж и завинаги. Ние не си задаваме въпроса дали искаме да остареем с Вас? Ние просто го правим. Нашата любов към вас е безрезервна!
Така е казал един умен човек – Пабло Пикасо, който по всяка вероятност е имал куче... Но се обзалагам с вас, че и той като моята майка (човешка жена) е забравил, че ние, кучетата, живеем малко. Ние сме като едни болнави деца, които никога не остаряват. Просто... един ден умираме.
Казвам се Р ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Пенчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??