HAATOR (Руми Пенчева) - Произведения

Ерато – продължение

Отначало никой не го забеляза с изключение на Яна. Тя
като опарена ококори очи и буквално се взря в него.
- Боби - извика една от жените, която го бе забелязала,
и се втурна натам. После всички извърнаха глави към
младежа и го аплодираха с бурни ръкопляскания. Съпругът ...

HAATOR

Проза » Повести и романи

2022-09-07T14:02:57+03:00 1.6K

Ти, Фея ме наричаш

И ето, отново луната ни поглежда
далеко сме сега, един от друг
в различни континенти.
Как искам, тази нощ да си до мен
И всяка друга,искам те… ...

HAATOR

Поезия » Любовна

2022-09-06T12:02:02+03:00 691 3

ЕРАТО

Тази юлска вечер бе безкрайно дълга и тягостна за Яна. Вярно бе това, че от нея не се изискваше нищо повече, освен да посреща гостите, да им се усмихва с повърхностна сърдечност и да ги поздравява с нужната доза лицемерие.
И макар, че всичко това тя го умееше до съвършенство, е й бе омръзнало да гле ...

HAATOR

Проза » Повести и романи

2020-06-09T23:28:07+03:00 1.2K 2

Невидим

Зелма Илона влезе в асансьора, обшит от всички страни с огледала . Вдъхновена от положителния си хороскоп за деня, тя беше забравила днес, за страховете си. Облегна гръб в едно от стъклените отражения и вдигна поглед към брояча, който отчиташе, всеки следващ етаж на сградата. Загледана в числата тя ...

HAATOR

Проза » Фантастика и фентъзи

2018-01-05T20:40:34+02:00 1K 2

Реката

Стените на къщата за гости, пазеха много тайни.Те не познаваха хората, които сновяха напред-назад по стълбите към своите стаи. Стаите бяха разположени на два етажа ,всичките с изглед към реката. Тя преминаваше буйно през града, като го разделяше на две части. В градската градина не преминаваха автом ...

HAATOR

Проза » Разкази

2017-04-23T16:29:10+03:00 864

От клетва до срам

Стрина Пена от село „Тъпчилещово“ беше една такава засукана и хитра, същинска гъсеница, която все се надсмиваше над хората. Всеки ден намираше по някой човек от селото, когото да спомене в ругатните си, а понякога измисляше и такива клетви, които обхващаха по мащабен диапазон от човеци. Но от скоро ...

HAATOR

Проза » Разкази

2017-03-19T12:41:31+02:00 2.1K 2 3

Не се сърди, човече

Малко сърдито човече,
на мен ли се сърдиш?
Скрито зад ъгъла
думи по-тежки от камъни хвърляш...
Недей! Спри се, малко човече. ...

HAATOR

Поезия » Друга

2016-08-25T17:59:22+03:00 1.6K 1

Къща от приказките

Някога летели ли сте? Но не така както си помислихте току-що със самолет или надуваем балон! Не така, а истински?
Аз съм Марта! И в моята душа се събира един цял океан от надежда, вяра и любов. Ще ме попитате винаги ли е било така? Отговорът е простичък. Да! Вселената ме е дарила с тази тайна още пр ...

HAATOR

Проза » Разкази

2016-04-24T22:29:54+03:00 977

Дезидерида

Сънят ми не беше сън, Господи. Беше просто продължение на приказката дошла от древността. Защото тази приказка е стара като света, като вятъра, който разрошва, опъва косите ни, когато Облак препуска. Тя е стара като конете, без който не можехме да минем през този живот, като старинните монети, който ...

HAATOR

Проза » Разкази

2016-01-18T14:37:22+02:00 1.1K 2

„Ще се върна преди цветята твои да увехнат!”

„Ще се върна преди цветята твои да увехнат!” „Връща се този,който пътува и.. който не може без любов”
В пустѝнята -
Изгаряща от жега бедуѝните
вместо вода,
спасителен мираж! - видели, ...

HAATOR

Поезия » Бели стихове

2015-10-23T09:59:23+03:00 1.1K 2

Малиновото братство

Хората казвате, че ние, кучетата, нямаме душа. Е, колкото и да не вярвате, ще отбележа, че имаме. Знаете ли, че ние чуваме мислите ви? Ние идваме във вашия живот, за да останем в него. Не ви напускаме, когато стане трудно или когато изчезне първоначалната тръпка. Ние продължаваме да ви гледаме със с ...

HAATOR

Проза » Разкази

2015-09-25T07:44:42+03:00 941

* * *

Океанът безбрежен всели се във теб
За мен вече нищо..
Нищo(!) за мен не остана.
В ръцете ми дните се свиха.
Някой все хлопа по вратата,..оглушавам ...

HAATOR

Поезия

2015-09-10T21:13:59+03:00 747

Обратният път 8 продължение

Първи си отиде дядо и по бащина линия. Човекът на чието име беше кръстена,човекът когото толкова много обичаше. Отиде си в първата година след като отвори вратата. Просто ей-така без видима причина беше се залежал сякаш в миг изгубил желание за живот. Два дни преди да затвори завинаги очи помолил да ...

HAATOR

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-09-05T20:38:44+03:00 1.2K 3

Пътека

Усещам - трябва да тръгвам.
В душата ми бият камбани.
Този звън... отеква във мен. Подканва ме.
Из поредица удари сякаш измъква ме!
Всеки от мене краде ...

HAATOR

Поезия

2015-07-27T14:28:30+03:00 1.8K 1 5

Ти не тъгувай, приятелю!

ТИ НЕ ТЪГУВАЙ, ПРИЯТЕЛЮ!
(на маестро I.S с обич)
Ти не тъгувай, Приятелю!
Оглеждам себе си в твойте очи.
Виждам влажни, неспокойни твоите сини лунѝ. ...

HAATOR

Поезия

2015-07-07T12:50:56+03:00 988 1

Можеш ли да нарисуваш сърцето ми

Ако срещна...Човек.
Ако направиме... лято!
Ако заедно(!) стопляме... зимата!
Тогава...
Можеш ли да помолиш славея да замълчи ...

HAATOR

Поезия » Бели стихове

2015-07-04T11:31:06+03:00 1.1K 1

Тишина…..

Тишина…
Застинала в прозрачните дрехи на житото.
Толкова... толкова щастие от дните прелива!
Перли и розови макове…
Грехове… ...

HAATOR

Поезия » Философска

2015-06-24T20:13:37+03:00 771 1

Виното и хляба

Пазя те в прегръдката си на съня
Самo там си мой..
Само там виното и хляба си за мен!
Трябваше да те измисля отначало
Трябваше да те оплача отначало ...

HAATOR

Поезия » Любовна

2015-06-23T22:01:23+03:00 899 2

Сега е ден… любов!

Виждаш ли нашия изгрев, Любов?
Ухае на прясно разцъфнала мента..
Прегърнал (е) юнския бриз…
Виждаш ли Любов(!)
Луната бяла одежда облича и.. ...

HAATOR

Поезия » Любовна

2015-06-20T19:46:34+03:00 1.8K 1 3

Промяна

Лятото вихри, пилее косите, разбърква и мислите даже.
Виждах, разпознавах лице.
Лицето на моето лято... тяло от обич и... слънце излято.
Престъпих крачка напред.
Капризният бяг някак повлече ме... ...

HAATOR

Поезия

2015-06-14T12:38:44+03:00 1.1K 1

Х А Т О Р /диалог на нестинаря с богинята Хатор/

Божествен танц.
Небесен нестинар.
Властелин на кървав огън.
Влизам в теб.
Влизам... не, потъвам... ...

HAATOR

Поезия » Философска

2015-06-12T20:58:11+03:00 844 1

Опасна песен

Младата жена вървеше през големия град. Беше оставила автомобилa си на платен паркинг и крачеше към непознато място. Беше лято! Прохладно Варненско лято. Спря се пред един павилион и си купи билет от играта „Мега милиони”. Вярваше в късмета си. Та нали само вярата, надеждата и любовта нямат граници, ...

HAATOR

Проза » Разкази

2015-06-11T23:33:25+03:00 1K 3

Ти дойде..

Ти дойде, а... не вярвах; не чаках дори... но дойде.
Върна се от дългия път уморен.
Задъхан от дните фалшиви.
Ръката ми леко докосна.
Спрях се пред теб. ...

HAATOR

Поезия » Любовна

2015-06-08T01:01:19+03:00 1.7K 2

Обратният път - 2 продължение

Виждаше мъже от рибарски кораб, които радостни махаха с ръце към тях, поздравяваха ги, подаваха им плетени кошове пълни с риба. Разговаряха с телепатия, шегуваха се помежду си, казаха си, че след седмица отново ще се видят... После вратата на „кората” се затвори. Мария вървеше след тях наблюдаваше г ...

HAATOR

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-06-04T17:48:09+03:00 945

Обратният път

След време ще се научиш да препускаш из вселената с умът си, ще се носиш с белите звезди. Тяхната енергия ще ти връща различни спомени, знаеш ли колко е необятна вселената...? Знаеш ли какви прекрасни пространства съществуват, знаеш ли, че душите се събират на места, където могат да се облекат в нов ...

HAATOR

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-06-03T21:27:26+03:00 1K 2

Обратният път

(ФЕНТЪЗИ-приказка за пораснали деца)
„Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. Освен ако не са и двете едновременно“
Салвадор Дали
Луната бавно пълзеше към звездите, като приведена напред жена, която сякаш се изкачваше по урвата на стръмна планина. ...

HAATOR

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-05-29T00:43:24+03:00 1.1K 2

Сиротно пристанище

Мислите ми днес си говорят, сякаш танцуват. От време на време се опитвам да се намеся в танца им, но те сякаш ме избутват навън,шепнат така тихо, сякаш са кристални снежинки, сипят се бавно от небето и трупат. Сякаш днес не съм истинска за тях,сякаш днес съм само едно бутафорно украшение на собствен ...

HAATOR

Проза » Разкази

2015-05-26T21:33:16+03:00 1.7K 4

От този ден

Държеше ме за ръката, докато вървяхме. Каза тихо:
-Виждаш ли пълната луна? Тя блести и рисува само за нас неповторима, незабравима, лунна пътека. По нея само ще те водя,обещавам ти, морето спи!
-Добре - смирено му отвърнах Аз и потеглихме към неговия бряг!
-Кога пристигнахте тук? - ме попита, докато ...

HAATOR

Проза

2015-05-24T10:28:21+03:00 872 1 1

Варненски среднощен разказ

Пътувах в снежна виелица. Прибирах се у дома. Домът ми, където никой не ме чакаше. Само цветята, които бях оставила преди време в пълен съд с вода. А преди месеци в този дом имаше толкова гласове, изричаха се толкова мечти, имаше понякога и сълзи, но бяха някак пo-леки, защото имаше рамене, с които ...

HAATOR

Проза » Разкази

2015-05-19T19:56:51+03:00 1.8K 4