Малка нощна история- История 2

- Мой ред ли е? - попита Дейвид, докато търпеливо понасяше опитите на Ейдриън да сплете косата му на рибена кост.
- Да, твой ред е...  Дейви, нали ще ми кажеш, ако те скубя?
- Естествено, Ади.
Каза го почти през зъби, защото точно в този момент Ейдриън здраво дръпна кичур от косата му.
- И така... Преди много време живяло едно момче, което рисувало невероятно красиво. Той живеел в малък апартамент под наем и прекарвал по-голяма част от времето си пред платното. Бил много срамежлив и затворен в себе си.
Една вечер, докато си стоял в старото твърдо кресло, неусетно заспал. Сънувал най-прекрасния сън в живота си. Към него пристъпвала страшно красива жена, с дълга златиста коса и нежно изваяно лице. Също като теб, Ади.

 - Ооо,  Дейвиии! Само дето косата ми е тъмна...
- Целувчица?
Тя се засмя и леко го целуна по бузата.
- Така е по-добре. Та... Когато се събудил, все още мислел за тази жена и не могъл да я изкара от главата си цял ден. Накрая решил просто да я нарисува. Не спал цялата следваща нощ, но за това пък успял да завърши картината. И точно когато решил да си даде заслужената почивка, чул шум. Поглеждайки към нарисувана жена, момчето видяло как тя му се усмихва. Решил, че е много уморен и му се привижда. Но след малко жената заговорила... Свърши ли ?- Дейвид въздъхна с облекчение.
- Да, и мисля, че се получи много хубава плитка.
- Благодаря ти, Ади. Сега и ти си заслужи целувка - ... - И така, първоначално момчето не можело да помръдне от страх, но малко по малко се успокоило. Двамата започнали да си говорят и скоро жената от картината се превърнала в единствената му приятелка. Той спрял да излиза, да спи, да яде - всичко, което правел, било да си говори с нея. Чак съседите му, които обикновено не му обръщали внимание, се притеснили за него.
Но една вечер се случило нещо още по-чудно - жената се размърдала и излязла от картината. Подала ръка на момчето и му предложила да я последва. А той неохотно се съгласил. Студеното му тяло било намерено след няколко дни, а душата му останала завинаги щастлива. Край.
- Прекрасна история...
- И може да се каже, че е с щастлив край. - Дейви се усмихна и металната обеца на устната му проблесна срещу пламъците. - А сега, мила моя, мисля, че е време за сън.
След малко Ейдриън се появи с две възглавници и ги сложи пред камината върху постелята, която двамата си бяха направили от меки одеяла. Огънят гаснеше и в стаята беше станало доста мрачно. Той нежно обви ръце около нея и тя се сгуши така, че можеше да усети биенето на сърцето му.
- Лека нощ, съкровище - прошепна тя
- Лека нощ, глупаче.
- Ей!
Той я целуна нежно по челото:
- Заспивай, утре ни чака дълъг ден.
След малко:
- Дейви, спиш ли?
- Да.
- Дейв!
И двамата започнаха да се смеят.
- Исках просто да ти кажа: Честит рожден ден!
- Ооо, стана ли вече...
- Стига си се мръщил, сърдитко! Хайде, пожелай си нещо. Обеща ми!
- Готово.
- Толкова бързо?
- Мислих за това много и сега просто си го пожелах.
- Ще ми кажеш ли какво е?
- Ако ти кажа, няма да се сбъдне.
- Но нали не вярваше в такива неща?
- Ади, наистина ми се иска това да се превърне в истина.
- Добре тогава. Само се надявам да е свързано с мен.
- Може и да е...
- Дейви, ще ми изпееш ли нещо? За да заспя по-бързо...
Той я притисна още по-силно към себе си и тихо запя. Не след дълго и двамата се бяха пренесли в чудния свят на сънищата.