- Мой ред ли е? - попита Дейвид, докато търпеливо понасяше опитите на Ейдриън да сплете косата му на рибена кост.
- Да, твой ред е... Дейви, нали ще ми кажеш, ако те скубя?
- Естествено, Ади.
Каза го почти през зъби, защото точно в този момент Ейдриън здраво дръпна кичур от косата му.
- И така... Преди много време живяло едно момче, което рисувало невероятно красиво. Той живеел в малък апартамент под наем и прекарвал по-голяма част от времето си пред платното. Бил много срамежлив и затворен в себе си.
Една вечер, докато си стоял в старото твърдо кресло, неусетно заспал. Сънувал най-прекрасния сън в живота си. Към него пристъпвала страшно красива жена, с дълга златиста коса и нежно изваяно лице. Също като теб, Ади.
- Ооо, Дейвиии! Само дето косата ми е тъмна...
- Целувчица?
Тя се засмя и леко го целуна по бузата.
- Така е по-добре. Та... Когато се събудил, все още мислел за тази жена и не могъл да я изкара от главата си цял ден. Накрая решил просто да я нарисува. Не спал цялата следваща ...