Малката детска мечта :)
3 мин за четене
Слънцето нежно огряваше малкото и личице... Рая отвори плахо и несигурно очи... надяваше се онова нейно така голямо желание да се сбъдне. Изведнъж тя дочу гласа на майка си:
- Рая, имам изненада за теб, детето ми!
Забързана с разтуптяно от нетърпение сърчице малката Рая бързо скочи от леглото, спъна се в мечето, което беше паднало на земята (ей така, без да иска) докато я пазеше от онова лошото чудовище в гардероба.
- Мамооо, мамо, тук съм..кажи ми, кажи ми1 че онова нещо най-накрая се е сбъднало (повдигайки радостно вежди).
- Стига. И думичка няма да измъкнеш от мен, малка мечтателке. Грабвай шапката и ръкавичките и да излизаме...
- Ама, ама може ли онези новите шарените от баба?
- Хех, може, разбира се.
- Благодаря, ти си най-добрата майка на света... : )
- Детеее, затвори сега очички.
- Ама като онова малко детенце, което всяка вечер ми чете приказки и то така ме съветваше "... оле, затвори очички" и аз нали винаги го слушам. Ама то май не е спало много като мене, така като го гледам, все малко си стои... както и да е, хайде да излизаме... нямам търпение.
- Хайде де, много си нетърпеливо.
Троп, троп, троп... крачеше Рая с малките си крачета... но нещо така приятно и галеше бузките..какво ли бе?
- Мамо, може ли вече да отворя очички... нещо нередно има?
- Може, разбира се... нищо няма сега ще видиш...
Рая отвори очи, вече не толкова плахо и несигурно колкото сутринта като се събуди... вече преливаше от вълнение. И какво да види:
- Мечтата миииииии, моята най-голяма мечта... Мамоо, виж тя се е сбъднала... ехааа. Права беше за феята на сънищата... толкова е добра, как сред всички детски желания е изпълнила точно моето.
Светещите и очички не можеха да се сравнят с нищооо...
Да, мечтата на Рая, тя не бе нищо особено... нито да бъде принцеса, нито да има вълшебна каляска или пръчица... тя искаше просто снежец. Да, просто снежец...копнеше толкова силно да граби с малките си шепички от него.
- Рая, порадвай му се... виж колко хубаво е натрупал.
- Мамо, приказно е... като в онези приказки, които ми четеше преди сън...а може ли да си взема малко за в нас, ей така? Моля те, моля тееее... ще те обичам още повече
- Може, защо да не може. Ама какви си ми снежинка ти...
Детето взе мъничко от най-хубавите снежинки... и ги мушна (на топло) в джоба на якето си. По пътя към дома им... тя още не беше на себе си... пързаляше се щастливо, но Рая не подозираше, че това "на топло в джобчето убиваше снежинките". Най-накрая се прибраха на топло... Рая бръкна, но уви, не извади нещо от малкото вече и мокро джобче.
- Мамоооооооо! - изписка малката.
- Какво стана, нещо ли ти има?! Кажи ми, бързо!
- Нее, не е това... виж няма ги... някой ми ги е откраднал. Откраднал ми е снежинките, мамо... Сега какво ще правя?
Еххх, бедната Рая. Кой ще обясни на малкото и още неразбиращо дете, че нито крадец, никой не бе взел снежинките и. Но тя е малка, нали... ще се научи (така казват хората). Важното обаче е, че мечтата и се бе сбъднала... Пък какво от това... утре ще излезе и други, по-хубави снежинки ще си открадне. : )
Знам, за първи път правя нещо подобно,
и не знам дали е хубаво или не...
... за мен е важното, че тези думички трябваше да излязат от някъде. : )
Знам и че краят е някакси глуповат, просто така го чувствам...
- Рая, имам изненада за теб, детето ми!
Забързана с разтуптяно от нетърпение сърчице малката Рая бързо скочи от леглото, спъна се в мечето, което беше паднало на земята (ей така, без да иска) докато я пазеше от онова лошото чудовище в гардероба.
- Мамооо, мамо, тук съм..кажи ми, кажи ми1 че онова нещо най-накрая се е сбъднало (повдигайки радостно вежди).
- Стига. И думичка няма да измъкнеш от мен, малка мечтателке. Грабвай шапката и ръкавичките и да излизаме...
- Ама, ама може ли онези новите шарените от баба?
- Хех, може, разбира се.
- Благодаря, ти си най-добрата майка на света... : )
- Детеее, затвори сега очички.
- Ама като онова малко детенце, което всяка вечер ми чете приказки и то така ме съветваше "... оле, затвори очички" и аз нали винаги го слушам. Ама то май не е спало много като мене, така като го гледам, все малко си стои... както и да е, хайде да излизаме... нямам търпение.
- Хайде де, много си нетърпеливо.
Троп, троп, троп... крачеше Рая с малките си крачета... но нещо така приятно и галеше бузките..какво ли бе?
- Мамо, може ли вече да отворя очички... нещо нередно има?
- Може, разбира се... нищо няма сега ще видиш...
Рая отвори очи, вече не толкова плахо и несигурно колкото сутринта като се събуди... вече преливаше от вълнение. И какво да види:
- Мечтата миииииии, моята най-голяма мечта... Мамоо, виж тя се е сбъднала... ехааа. Права беше за феята на сънищата... толкова е добра, как сред всички детски желания е изпълнила точно моето.
Светещите и очички не можеха да се сравнят с нищооо...
Да, мечтата на Рая, тя не бе нищо особено... нито да бъде принцеса, нито да има вълшебна каляска или пръчица... тя искаше просто снежец. Да, просто снежец...копнеше толкова силно да граби с малките си шепички от него.
- Рая, порадвай му се... виж колко хубаво е натрупал.
- Мамо, приказно е... като в онези приказки, които ми четеше преди сън...а може ли да си взема малко за в нас, ей така? Моля те, моля тееее... ще те обичам още повече
- Може, защо да не може. Ама какви си ми снежинка ти...
Детето взе мъничко от най-хубавите снежинки... и ги мушна (на топло) в джоба на якето си. По пътя към дома им... тя още не беше на себе си... пързаляше се щастливо, но Рая не подозираше, че това "на топло в джобчето убиваше снежинките". Най-накрая се прибраха на топло... Рая бръкна, но уви, не извади нещо от малкото вече и мокро джобче.
- Мамоооооооо! - изписка малката.
- Какво стана, нещо ли ти има?! Кажи ми, бързо!
- Нее, не е това... виж няма ги... някой ми ги е откраднал. Откраднал ми е снежинките, мамо... Сега какво ще правя?
Еххх, бедната Рая. Кой ще обясни на малкото и още неразбиращо дете, че нито крадец, никой не бе взел снежинките и. Но тя е малка, нали... ще се научи (така казват хората). Важното обаче е, че мечтата и се бе сбъднала... Пък какво от това... утре ще излезе и други, по-хубави снежинки ще си открадне. : )
Знам, за първи път правя нещо подобно,
и не знам дали е хубаво или не...
... за мен е важното, че тези думички трябваше да излязат от някъде. : )
Знам и че краят е някакси глуповат, просто така го чувствам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Друмева Всички права запазени
