Слънцето нежно огряваше малкото и личице... Рая отвори плахо и несигурно очи... надяваше се онова нейно така голямо желание да се сбъдне. Изведнъж тя дочу гласа на майка си:
- Рая, имам изненада за теб, детето ми!
Забързана с разтуптяно от нетърпение сърчице малката Рая бързо скочи от леглото, спъна се в мечето, което беше паднало на земята (ей така, без да иска) докато я пазеше от онова лошото чудовище в гардероба.
- Мамооо, мамо, тук съм..кажи ми, кажи ми1 че онова нещо най-накрая се е сбъднало (повдигайки радостно вежди).
- Стига. И думичка няма да измъкнеш от мен, малка мечтателке. Грабвай шапката и ръкавичките и да излизаме...
- Ама, ама може ли онези новите шарените от баба?
- Хех, може, разбира се.
- Благодаря, ти си най-добрата майка на света... : )
- Детеее, затвори сега очички.
- Ама като онова малко детенце, което всяка вечер ми чете приказки и то така ме съветваше "... оле, затвори очички" и аз нали винаги го слушам. Ама то май не е спало много като мене, така като го гледа ...