Имало едно време една малка фея, която живеела в гъста и непроходима гора. Миглите и крилцата й били обсипани със  златен прашец. Имало и други феи, но те били по-големи. Феите сутрин се събирали на една полянка и започвали да танцуват. Докато танцували, от техните мигли и крилца падал златен прашец. Един ден малката фея била изморена  и легнала да поспи на един цвят. През това време един цар се разхождал и я видял. Отначало тя му заприличала на пеперуда -  хванал я за едното крилце и тогава видял, че е фея. Той я взел със себе си и  решил да я подари на сина си. Мислел  си, че той много ще я хареса.

           Така и станало - когато принцът я видял за пръв път, не можел да откъсне поглед от нея. Баща му я взел и я затворил в една клетка. После пак му я върнал, но принцът бил тъжен, защото  бил с добро сърце и знаел, че е лошо да си затворен. Той всеки ден й носел храна. С времето и двамата пораснали и можели да си говорят. Двамата били много умни. След няколко години дошло време принцът да се ожени. Баща му, царят, направил пищно тържество,  което траело три дни и три нощи. Но принцът  не се очаровал от никоя принцеса. Той отишъл при царя и му казал тази подробност. После се върнал в стаята си и, когато видял феята, й разказал всичко. Не е за вярване, но той се бил влюбил в нея и й го признал. Феята много се зарадвала на това, защото и тя се била влюбила в принца. Тя също го признала. И принцът извадил феичката от клетката и  двамата отишли при царя и му казали, че искат да се оженят. Но той отговорил, че, докато е жив, няма да позволи това да се случи. Принцът и феята молели царя, но той всеки път отговарял не. Накрая те решили да избягат. Вечерта, когато всички си били по леглата, те тихо се промъкнали и излезли от замъка. Вървяли, вървяли и стигнали до най-далечното кътче на гората - полянката на феите. Били много изморени и легнали да спят.

           На сутринта се събудили и видели, че над тях бдели другите феи. Малката фея ги била забравила, но после си спомнила за тях. Големите феи не можели да й се нарадват. Те започнали да танцуват, а принцът не бил виждал такъв хубав танц! После се свечерило, те си легнали, а на сутринта се събудили и малката фея казала:

        - Сега е време всеки да разкаже съня си.

        Пръв бил принцът. Той казал, че сънувал навсякъде сърца. Една от феите държала книга. Тя отвърнала:

         - Това не е обикновена книга, а книга на сънищата. А сега да видим съня на принца.

          Тя разлиствала, разлиствала и казала:

         -  Радвам се - това означава сватба.

         -  Сватба? Но как ще се оженя, нали избягах от замъка? – отвърнал принцът.

Една фея се намесила:

          -  В кое момиче си влюбен?

          - В малката фея, разбира се!

          - Тогава всичко е уредено! – отвърнала тя. – След няколко дни ще бъдете много щастливи!

        - О, да, ще бъдем много щастливи! – провикнали се принцът и малката фея.

          Нижели се дните един след друг, почти като цяла вечност. А те не знаели кога ще е тържественият ден. Феите работели и работели, за да го подготвят и той много наближавал. Една вечер всички си легнали и принцът и малката фея заспали, но големите феи не, защото имало дванадесет часа до сватбата и те ги броели – едно, две, три, четири... Всеки час им носел все повече и повече радост. Минали дванадесет часа. Принцът и феята се събудили и станали от пъстроцветната земя. Феите ги гледали.

         -  Какво има, сестри мои?

         -  Нима не знаеш?

         -  Не, не знам!

        - Започва със буквата С, но не е сол. Завършва с буквата  А, но не е ябълка. Познай де!

        -  Сватба!

        -  Да, така е!

         Всички били много щастливи.

        -  Хайде на дискотека! – казала една от феите.

       -  Какво означава това?

        -  Тържество.

         -   Хайде да започваме!

        Те много се веселили, а това бил най-хубавия ден в живота им. После имали деца и живеели щастливо до края на дните си.