-    Хелън, каква е прогнозата за днес? Възнамерявам да направя една кратка разходка до Бъкингам, за да говоря с Нейно Величество по въпроса относно реформата с пенсиите на ветераните от войните за честта на Британия.

-    Но, милорд, не ти трябва чадър. Тук не е Обединеното кралство. Тук е България. Намираме се в едно изоставено от Бога място на края на света – село Ма... Мамульово, където пожела да се установим, докато премине кризата.

-   Аха, аха! И онези бляк уомънс там долу вероятно са дошли да ми честитят по случай получаването на рицарския кръст за храброст при последното ми участие в сраженията към ордена на тамплиерите, когато прогонихме неверниците от Божи гроб.

-   Глупости, Чарлз! Ти да не си пил пак от онази скоросмъртница, дето я донесе дядо Желю за бог да прости бабата. По-скоро са дошли да искат пари, понеже държавата им бави помощите, а те тук живеят само от помощи и подаяния. Не им се работи, защото работата ги изморявала и само деца си правят.

-   Но да, разбира се, вероятно са част от местната аристокрация. Ние – аристократите, не обичаме да се изморяваме.

-   По-вероятно са някаква мързелива измет, която за нищо не я бива, освен да проси и краде.

-   Както и да е – и те са хора и заслужават внимание. Ако обичаш, подай ми чековата книжка от сейфа. Възнамерявам да ги субсидирам с два милиона паунда...

-   Но, милорд, каква субсидия, какви два милиона!?  Та ние фалирахме още преди двадесет години, когато господин Горбачов прекрати студената война, договорът за доставка на ковчези бе анексиран от адмиралтейството и госпожа Тачър ти отпусна пенсия за заслуги към каузата на Британия.

-   Е, жалко, щом  така се е получило, но в такъв случай ще трябва да им поднесем извиненията си. Какво ще кажеш, ако им подаря онази луксозна библия, която лично преведох на английски от самия първоизточник. Сигурно много ще се зарадват.

-   Опасявам се, милорд, че те не знаят дори български, камо ли английски; не могат и да четат. Много повече ще се зарадват, ако им извадиш от фризера някое по-едро парче говеждо.

-   Или може би, ако си позволя едно галантно ухажване. Онази там – младата, дето се усмихва със златния зъб, изглежда съвсем секси...

-   Чарлз, ти имаш доста странни хрумвания днес; взе ли си обичайната доза лекарства преди чая?

-   Вероятно съм ги взел, Хелън – ето я там опаковката на масата.

-   Но, Чарлз, какво си направил!? Та това са онези скапани афродизиаци с изтекъл срок на годност, които местният некадърник – фелдшерът ти пробута за двадесет паунда, мислейки си, че помагат за склерозата. И защо са останали толкова малко, нима всичките си ги изгълтал?

-   О, те никак не ми вредят, Хелън; напротив, чувствам се твърде бодър, само дето по-често ходя по малка нужда. Впрочем, доктор Милър настоява да правя ежедневна разходка с куче по крайбрежието до Кейптаун и обратно. Помагало за храносмилането.

-   Но, Чарлз, какво говориш? Та доктор Милър почина преди повече от двадесет години; няма как да се е случило.

-   Починал ли каза?  Но аз не съм запознат с тази подробност; той не ми се е обаждал, че възнамерява да предприеме подобна стъпка.

-   Но как не си знаел, не си ли спомняш, че бяхме заедно на погребението, дори надгробно слово произнесе.

-   О, да. Вече си спомних. То беше през същата онази година, когато Нейно Величество си изпусна ръкавицата по време на смяната на караула и адмирал Нелсън разби команчите при Термопилите.

-   Милорд, опасявам се, че нещо бъркаш.  Адмирал Нелсън не е разбил команчите, а зулусите. И не при Термопилите, а при Ватерло.

-   Окей, Хелън. Май наистина беше Ватерло. По принцип, аз не съм участвал в това сражение, понеже по същото време българите ме канеха да им стана цар, но се наложи да им откажа, защото новият ми мундир не беше готов и нямаше как да посрещам парадите в София. Поради което коронясаха онзи Аспарух или май беше Тодор Живков; паметта малко ми изневерява.

-   Ти съвсем си се склеротизирал, Чарлз. Нито е Аспарух, нито е Тодор Живков. Христо Стоичков беше.

-   Ако се не лъжа, Хелън, въпреки че се считат за република, в момента те имат цяла сюрия царе: цар Симеон, цар Киро, цар Бойко... Това е най-аристократичната република в цялата галактика.

-   Прав си. Царе имат достатъчно и все чакат някой от тях да ги нахрани. Откакто са дошли по тези места, все на царете си разчитат и на генералите.

-   Хелън, не можем да виним хората, че  свързват просперитета на нацията с  изявите на висшето съсловие. Навсякъде е така. Вчера, например, дойде при мен един джентълмен от местните аристократи – любител на археологията – казва се Шилю – и ми продаде десет златни перпера* от късно византийската епоха почти на безценица. С образа на император Алексий втори. Само две хиляди паунда му броих за тях, а те са безценни. Казва, че ще се кандидатира за депутат в парламента и не му трябва злато. Иска само да направи банкет на своите избиратели от добро сърце, с надежда, че ще гласуват за него.

-   Но, Чарлз, това да не е онзи Шилю – съседа, дето наскоро излезе от затвора за кражба на кокошки и цветни метали. Басирам се, че ти е пробутал някакви ментаци.

-   Сериозно ли говориш, Хелън? Но аз му се доверих; твърди, че невинен са го осъдили; човекът се кълнеше...

-   О, Чарлз, толкова си наивен; какво означава клетва от циганин - пандизчия! Няма да се учудя, ако някой ден ти пробутат обикновена каракуда и ти я вземеш за златната рибка.

-   И знаеш ли кое е най-ужасното, Хелън? Най-ужасното е, че веднага след това изпратих цялата колекция на Лондонския музей по специален пратеник. Оставих си само една монета да ù се порадвам, но и нея възнамерявах да изпратя по-късно.

-   Един момент – може ли да я видя? О, да! Същата история. Преди няколко дена една от онези мургави красавици се опитваше да ми пробута подобна тенекийка. Несъмнено абсолютен боклук. Вероятно тук ги произвеждат в някой гараж хората на твоя приятел Шилю. Най-обикновено тенеке, отгоре малко златно покритие и готова работа. Заповядай пак, милорд! Ние сме насреща, милорд... Само се чудя онези мушмороци от Лондонския музей как ще реагират, когато получат пратката. Впрочем, вече би трябвало да са я получили. Умирам от смях, само като си представя физиономиите им.

-   Но, Господи, как е възможно да има такива хора; все пак те са европейци, нали? – Истински представители на най-висшата, на европейската цивилизация... Прощавай, Хелън, много съм виновен пред теб; ще ти призная още нещо.

-   Хайде, давай! Любопитно ми е  какво би било, но едва ли ще ме изненадаш особено.

-   Малко се смущавам; то доста ми се насъбра напоследък...

-   Е, не е чак толкова страшно. И така?

-   Онази същата усмихваща се бляк гърл със златния зъб ми поиска пари за аборт или да се оженя за нея.

-   Но как, нали вече си женен за мен?! И защо изобщо?..

-   И аз точно това се питам. Ами бременна била. Твърди, че преди месец сме правили секс и аз съм бил невнимателен.

-   Какво, какво – правили сте секс!? И ти ù даде пари, така ли?

-   Ами какво да правя – дадох ù двеста паунда. Предпочетох да съм лоялен към теб.

-   О, Чарлз – милият ми! Не си ли спомняш, че преди месец бяхме в Йоханесбург при дъщеря ни Дейзи и се върнахме тук едва преди една седмица?

        Р

•     1. Византийски 22 каратови златни монети, въведени от император Алексий втори.
•     2. Черногорски пари от началото на 20 ти век.