***
- Спомняш ли си първата ни среща? – попита ме.
- Разбира се. – отвърнах. – Беше облечена с черна пола до коляното и бяла риза на ситни, черни точки, и свободно падащи ръкави, тесни в китката. През врата ти минаваше шалче в същите черно - бели цветове и носеше черни, лачени обувки с тънък, висок, червен ток.
Лятото на 2014та беше в разгара си, с доста високи температури. Не знам дали заради това беше вързала косата си на висока опашка, но ти отиваше. И някак особено се отразяваха слънчевите лъчи, които закачаха къдриците падащи пред лицето ти.
- Изчерпателна и наблюдателна, детайлна. Винаги съм ти го казвала – засмя се Кучката. - Помниш ли какво те попитах тогава?
- Да. Попита ме защо съм дошла..
- Това са цели 8 години.. Минали сме през какво ли не... И не веднъж съм ти задавала този въпрос... Днес имаш ли отговор?
(Такава беше Червенокосата - директна и проницателна)
Винаги имах отговор и всеки път беше различен, но винаги коренът беше един, и същ, а именно – търсех себе си.
Поняк ...