*~Little_Princess~* (Глория Гочева)
37 22
12.06.2008 г., 17:28 ч.

Мама 

  Проза » Разкази
1406 0 3
2 мин за четене
Мама

 
- Хайде, рожбо, ставай от леглото вече, ще закъснееш за училище!
Aх, това е милата ми майчица! Надвесила се над леглото ми, тя оправяше с топлата си ръка разрошената от съня ми коса и ме милваше по лицето.
Усетих, че мама отвори прозореца и през него влезе чист въздух и слънчеви лъчи. Очите и грееха като звездици, а на устата и бе цъфнала усмивка.
- Хайде, ставай, закуската е готова! Направих от любимата ти - кифлички и топло мляко с какао.
Докато мама отиваше отново в кухнята, аз се надигнах от леглото и се замислих за нея: че е станала рано сутринта, за да омеси тесто за кифлите, за да свари млякото, и всичко за мен. Докато аз съм спяла, тя е шетала в кухнята. Затова ръцете и са напукани, от работата. Отидох в кухнята, измих си очите, зъбите и ръцете, седнах на масата и започнах да похапвам от вкусната закуска. Мама ме гледаше с любов и радост в очите - за това, че съм добре. Като се нахраних, тръгнах за училище. Мама ме изпрати до вратата и ми пожела приятен учебен ден. Забелязах, че вече очите и не бяха тъй весели като на закуска. По пътя се зачудих защо ли е било така.
В класната стая влезе госпожата. Поздравихме я, седнахме си. И тогава тя каза:
- Днес, 16 март, има ли отсъстващи?
16 март. .Ами да, днес мама има рожден ден! А аз забравих да и честитя... Сигурно ми е сърдита. Затова ми беше направила любимата закуска, затова ме гледаш така настоятелно, сякаш ми казва: Какъв ден е днес? А после пламъчетата в очите и замръкнаха - затова, че собствената и дъщеря не се е сетила за нея.
Реших, че трябва да и купя нещо за подарък, но нямах достатъчно пари, никой не ми и заемаше още, на всеки му трябваха за обяд. Чудех се какво да правя. В тревогата изпотъпках тревата пред училище. Когато денят свърши, трябваше да се прибера без нищо. Вървях бавно към вкъщи, сякаш никога да не пристигна. Но бавно или не, стигнах до вратата на къщата. Позвънях плахо. След няколко секунди тя се отвори, и то не от някой друг, а от мама. Прегърнах я с плач и започнах да и се извинявам.
- Мамо, моля те, прости ми, че забравих рождения ти ден. Не можах да ти купя подарък, нямах пари.
Мама ме гледаше учудено. После се засмя весело и каза:
- Милата ми тя, успокой се, нищо не е станало, голяма работа.
Подадох и букетчето с цветя, което бях набрала от близката градинка. Тя се усмихна широко, прегърна ме силно и каза:
- За мен най-големият подарък е ти да си щастлива и усмихната. Затова сега ми подари, моля те, този подарък. Знаеш, че толкова много те обичам, затова никога не мога да ти се сърдя и винаги ще ти прощавам всяка грешка.
Явно тя наистина не ми беше сърдита... Отначало се усмихнах плахо, но после се засмях и лицето на мама се озари с радост. А после заедно двете влязохме в къщата, където ни чакаше татко.

© Глория Гочева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??