Баща ми ми казваше: “Истинският мъж трябва да знае три неща - Как се убива мамут, как се правят мъжки деца и респективно - да научи потомството на предните две. Без съмнение първите две му идваха отръки, но опреше ли до това, моя милост да усвои тази вековна традиция, нещата удряха на камък. Буквално. Камък по главата ми.
Вече 5-та година откакто ми пораснаха косми там долу, (което съгласно племенните стандарти бе равносилно на пълнолетие), аз бях абсолютно неспособен да убия едно от тези проклети същества. Не, че щях да умра от глад – баща ми, било то с неохота, отделяше залък от семейната трапеза и за мен. Истинският проблем беше в това, че някой от празноглавите ми прадеди, умрял преди няколкостотин зими (надявам се да го е стъпкал разгневен мамут) е решил, с цялото си дебелоочие, че подрастващият младеж, докато не осигури мамутско на трапезата, не може да се заеме с изпълнението на втората част от завета. Сами разбирате, че за един пещерен човек на моята възраст това си е истинска ...