Mili4ka (Мила Нежна)
253 1166
17.07.2007 г., 11:51 ч.

Масажът 

  Проза
3459 0 16

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

4 мин за четене

Беше началото на ноември - мрачно, студено... все още не беше завалял сняг, но студът беше толкова жесток, че телата замръзваха след няколко минути навън... Бяха отседнали в ловна хижа във гората - беше красиво... хижата беше от тоталитарно време - всяка стая носеше името на дърво, а вътре бяха обзаведени по разбиранията за ултрамодерно отпреди 15 години... но все пак беше удобно... и хубаво... Бяха единствените посетители по това време - малка групичка ловци от Италия и Нели - тяхната преводачка... Нели беше хубаво момиче - стройно, с много дълга коса... Притесняваше я малко факта, че е сама в дън горите само с мъже, но вроденото и достойнство я караше да се държат с нея като равна - все пак знаеха, че тук разчитат изцяло на нея и това ги караше да се отнасят с уважение и респект... Но и не им пречеше да гледат всеки път жадно младото и стройно тяло... Тя осъзнаваше добре ефекта, който създаваше върху тях... и се държеше още по -делово, строго и респектиращо...
В хижата още не бяха включили централното отопление... стаите бяха ледено студени... Пристигайки, всеки се оттегли в стаята си - с име на дърво... за да починат от дългия път... Нели беше в Бреза - може би в унисон с младостта и крехкостта си... Уговориха се след 4 часа да се съберат във фоайето, хижарят се извини, че парното още не е отоплило стаите - може би до довечера щяха да се стоплят... През онези 4 часа Нели беше напълно сама - опитваше се да се стопли... но беше невъзможно... тишината я побъркваше...телефонът и нямаше обхват... почувства се толкова сама, изоставена, изолирана от света, от всичко и от всички... Поплака си... Най-накрая се успокои - каза си - десетина дни - какво толкова... все някак ще изтърпя... Слезе вкочанена във фоайето и изчака събирането на всички от групата...
Италианците бяха основно около 40 - 45 годишни, всички със стабилни професии, улегнали мъже, които можеха да си позволят да пътуват по света за удоволствие... Осъзнаваха преимуществото си пред българите, но това не ги караше да се държат надменно - дори напротив - всички бяха земни и сърдечни хора... Говореха много за политика, за икономика... интересуваха се от това какво се случва в България... Един от тях - Микеле - нещо като лидер на групата, водач, беше особено ангажиран с пребиваването им там... Нели пътуваше само в неговия джип, ходеха по няколко пъти на ден до близкия град, да уреждат най-различни подробности... Микеле беше нисичък на ръст, със ярко сини очи, много внушителен и сериозен на вид... Излъчваше някакво особено обаяние, някаква харизма, която витаеше около него и... предизвикваше само уважение сред другите... Нели забеляза, че докато тя говори, той не сваляше очи от нея... изпиваше я с поглед... дори започна да намира друг поводи за да ходят само двамата в града... и да си говорят... Дори ловците българи, които ги придружаваха, забелязаха покровителственото му отношение, стремежа му да бъде все около нея... да я наблюдава... и пази... все едно само за себе си... шегуваха се... - казваха "ех, тоя със сините очи направо те съблича с поглед"... Нели се усмихваше кротко... нямаше нищо против... ако имаше някой, който беше спечелил доверието и - то това беше Микеле...
Един ден Микеле се почувства зле... от студа ли, от преумора ли... беше явно настинал и го болеше цялото тяло... Двамата останаха сами в хижата... а тя го покани в нейната стая, за да се грижи за него... Настани го на дивана - близо до радиатора, зави го с куп родопски одеала... направи му чай... и си говореха - ей-така - да мине времето... Микеле каза, че ако беше в Италия, щеше да иде на масаж - да освободи мускулите си от напрежението и болката... Ами дай аз да ти направя... български масаж - разтривка - каза Нели... Той свали пуловера, остана по тениска и се настани на леглото... Тя имаше здрави ръце и знаеше как и къде да разтрива... Микеле викаше от болка и се шегуваше едновременно, че добре, че хижата е празна - иначе ще помислят, че тя го коли... Нели изпитваше удоволствие да се докосва до тялото му... изведнъж усети как движенията и стават по-бавни... и еротични... Прииска и се да докосне кожата му... свали бавно тениската и продължи... виковете се превърнаха в стенания... на бавна и осъзната страст... тя съблече и себе си и продължи масажа с цялото си тяло... докато докосваше тялото му с нейното, дългата и коса се влачеше еротично по гърба му... усещането му хареса... беше легнал по корем... и нямаше търпение да се обърне... Не, тя не му позволи... бавно смъкна панталоните му... вмъкна се между краката му... и продължи да масажира това, което се показваше...
Микеле вече въздух не можеше да си поеме от възбуда... съчетанието от младото и тяло, плъзгащо се по него, разкошната коса, която го галеше, езичето, което обхождаще интимните му части... всичко това го побъркваше, караше го да се моли за милост... Решила, че той е вече на ръба, тя му позволи да се обърне... Проникна в нея с такава сила и страст... и свърши почти мигновено... Отпусна се за миг... колкото да каже, че такъв масаж никой, никога, никъде не му е правил... и продължиха... Не поставяха граници на страстта... Правиха го толкова пъти и всеки път удоволствието от изживяното ги зашеметяваше... докато не видяха, че се свечерява и не чуха гласовете на другите, които вече се бяха върнали... Микеле излезе скришом от стаята, за да не го види никой - това беше тяхната малка тайна... тя беше негова... и само негова... До края на престоя си бяха неразделни...

© Мила Нежна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки може да слага каквото си иска в интернет - това е свободно пространство. Но също така е и медия. Което значи, че трябва да бъде готов да понесе критики за това, което е писал или показал. Колкото до това как трябва да реагира някой, който чете нещо, което не харесва - смятам, че имайки предвид времето, което е отделил (което само по себе си показва достатъчно уважение към автора), може да покаже свободно отношението си към творбата. С две думи - всеки може да публикува каквото си иска - но да нe скача като „настъпена котка по опашката” на коментари, които не му харесват - и те са нужни, така да се каже "за колорит".
  • прочетох всички коментари тук и наистина започвам да се чудя как може да има такива хора, които просто ей така могат да ти кажат "Моля те, не пиши повече разкази!" та това е пълна глупост, всеки може да пише каквото пожелае! а щом на някой не му харесва - ами просто да не го чете!
  • Подкрепям безрезервно опитите да се създават истински и стойностни разкази! Поне за мен този има заряд за още части, където да бъде разгърнат един действително еротичен образ и аз вярвам, че ще се случи.
    Премерен разказ. Като идея само: кажи например как се казва неговата стая - Бряст, Явор, Чинар! А иначе в случая има и друг лаф "...нимойте му ходи в края!"

    П.С.: И аз все затова се чудя дали да пускам "булевардни" - като правило избирам точно същата обстановкас родопски одеала... и ...мурсалски чай и някъде, в дивите гори, където няма мобилна връзка А видя се, че се търсят
  • И на мен ми харесва, че мога да чета такива неща! Това е животът! И аз се радвам, че е именно такъв! А не е животът на самотниците! Бил съм екскурзовод като млад и тези случки са ми до болка познати! Браво и за смелостта, да се описват! Но нещо ми подсказва, че не са били истински изпитвани, а съчинени! За разлика като например - онази история за желанието за съвместен обяд! Може и да се лъжа! Но имам някакво предчувствие! Както и да е! От мен - 6! Нека да се знае! Въпреки, че принципно съм против оценки!
  • Поздрави за разбунените страсти в коментарите! Еротиката в разказа е точно 20%, ако изобщо може да говорим с езика на математиката в случая. Тя е доста премерена и дори няма нужда от червена точка. Но... Още заглавието събужда еротични асоциации и води очакванията на публиката към сексуални преживявания на героите. Може би това дълго очакване кара част от същата тази публика неволно да вложи голяма доза фантазия в самия сексуален акт и да видят в описанието му порно елементи... Мисля, че във всеки разказ трябва да има известна изненада, някакъв неочакван край. На твое място бих озаглавил разказа "Микеле", или "На лов през ноември", или каквото и да било, но в никакъв случай "Масажът", който издава финала! Това е мое мнение и в никакъв случай не искам да го налагам! Още веднъж - поздрави за хубавия разказ!
  • Определено подкрепям всичко в този разказ! Част от живота! А на когото не му харесва -прочита и отминава. Все пак тук е "ОТКРОВЕНИЯ", а не аудитория за лекции по теология в университет от 17 век!
    Никой не е написал, че ВСЯКО младо момиче в България се продава на туристи! И затова няма смисъл да се натрапват такива идеи! Защото аз лично не виждам лошо, ако двама души се привличат в даден момент, да не изживеят докрай своите МИГОВЕ на щастие! Без значение какви са, откъде са, на каква възраст са и какво ще бъде бъдещето на техните взаимоотношения! Защото са именно и единствено - МИГОВЕ на щастие!
    И мога да добавя, че гледката на развети волно коси от вятъра е нещо много красиво! Дори и ако наоколо има приливи на завистлива злоба!

    Ако някога се запознаем - само за смелостта си да разкриеш нещо от нашето ежедневие, заслужаваш да ти подаря една орхидея! И в нея да видиш всичко, което може да ни вълнува на тази земя, независимо от възрастта ни! Повече не е нужно!
  • Много хубав разказ!!! Поздрави, Мила!!!

    п.с. Не разбирам и аз защо е това възмущение. Къде го видяха това порно в разказа? Явно не са запознати някои с разликата между порното и еротиката.
  • благодаря damaianti,petrokam
    Ралица - оставям инициативата за късане на дрехи,полилея и дресинга на теб
    До отбора от Чепеларе - знам ,че родопчаните са топли и сърдечни хора. За тях казват,че " строят къщи все едно ще живеят 100 години, а правят любов, все едно утре ще умрат " ... Откъде извадихте тази злоба и злъч , примесена с фалшив пуританизъм ... Надявам се само всяко изключение да потвърждава правилото и да не се разочаровам тотално от родопчани ... Затова както казвате вие " Не се боботкай на хавая " - кучетата си лаят, кервана си върви ... като не ви харесвам и съм прекалено "хард" за вас, или не ме четете, или използвайте бутончето"back" на браузъра ... Или просто ми се присмейте за липсата на фантазия - като Ралица ( за оправдание мога да кажа ,че се старах да се придържам максимално към фактологическата истина , понеже си е мой спомен , а не фантазия в която да прибавя дресинги, самолети или астероиди .. за да му е по-лесно на някой в тоалетната )
    С две думи мили мои - моето лично мнение е : че сайта се нуждае от подобни разкази дори и да не ви харесват - така да се каже " за колорит " Не може нон-стоп да четем за изтерзаната душевна същност на девойка, оставена от гаджето и ..която иска да е с него до гроб . Разказите минават одобрение ... и ако някой се възмути или стъписа като мома-англичанка може спокойно да си припадне пред компютъра
  • Единственото което не ,ми хареса в този рзказ бе че е прекалено тривиален дори за порно,да бяха направили нещо по-интересно като да си разкъсат дрехите или да се висят от полюлея надолу с главата.Или да се обливат с шоколадов дресинг
  • Дамаианти, скъпа!
    Ако не е порно разказ, защо има червена точка в началото?
  • Нямам нерви да чета и да пиша нещо по дълго от четири реда, ама това ме заинтригува със заглавието си. Прочетох разказа до край. Много рядко го правя. Това е моята оценка и коментар.
  • Не обичам да отправям критики, обаче като чета твоето блудкаво раказче с порно елементи, което всеки може да напише примерно докато е в тоалетната, не мога да се съглася, че всяко младо момиче в България се продава на туристи. Моя съвет е да започнеш да пишеш научна фантастика и за да не се чудиш как да впишеш Нели в Космоса, ти предлагам едно заглавие " Астероид се заби във Венера ".
    P.S. Моля те не започвай продължение на " Масажът ", за което съм сигурен, че ще бъде озаглавено " Двама Шведски ловци и Нели ". Колкото до кабриото, отвори широко гюрука, натисни газта и си покажи главата да я овее вятъра.

  • Благодаря ви, искрено, радвам се на вниманието и подкрепата , която ми оказвате
    Поздрави на всички, които ме четат
  • Скъпа, ти можеш да припечелиш и като пишеш сценарии за порно филми. Дори можеш да натрупаш пари!!!
    Имаш също така богат език.
  • ще приема критиката - явно сте доста добре запознати с подобен вид четива Но не мисля да спра да пиша - ако не друго, то поне ме окуражихте, че мога припечеля, пишейки за " Хермес " Не съм много наясно с подобни издания , но ще се заинтересовам , обезателно !
    а и главно заради факта, че не съм възвишена особа ( като другите ) , а пиша само и единствено личните си преживявания , то благодаря за признанието, че все пак има някаква художествена стойност ....
  • Миличка, въпреки че си бях обещала да не коментирам разкази, защото всеки има право да пише каквото си иска и както си иска, не мога да се сдържа да не коментирам "Масажът".
    Доста грамотно е написан, макар стилът да не се различава изобщо от булевардните романи на "Хермес". В разказа ти няма нищо неочаквано и вълнуващо, дори е доста предсказуемо. Единствено би имал някаква художествена стойност, ако това е твое лично преживяване с Микеле - излязъл едва ли не от някой долнопробен порно филм.
    Моля те, не пиши повече разкази!
Предложения
: ??:??