Масажът
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
4 мин за четене
Беше началото на ноември - мрачно, студено... все още не беше завалял сняг, но студът беше толкова жесток, че телата замръзваха след няколко минути навън... Бяха отседнали в ловна хижа във гората - беше красиво... хижата беше от тоталитарно време - всяка стая носеше името на дърво, а вътре бяха обзаведени по разбиранията за ултрамодерно отпреди 15 години... но все пак беше удобно... и хубаво... Бяха единствените посетители по това време - малка групичка ловци от Италия и Нели - тяхната преводачка... Нели беше хубаво момиче - стройно, с много дълга коса... Притесняваше я малко факта, че е сама в дън горите само с мъже, но вроденото и достойнство я караше да се държат с нея като равна - все пак знаеха, че тук разчитат изцяло на нея и това ги караше да се отнасят с уважение и респект... Но и не им пречеше да гледат всеки път жадно младото и стройно тяло... Тя осъзнаваше добре ефекта, който създаваше върху тях... и се държеше още по -делово, строго и респектиращо...
В хижата още не бяха включили централното отопление... стаите бяха ледено студени... Пристигайки, всеки се оттегли в стаята си - с име на дърво... за да починат от дългия път... Нели беше в Бреза - може би в унисон с младостта и крехкостта си... Уговориха се след 4 часа да се съберат във фоайето, хижарят се извини, че парното още не е отоплило стаите - може би до довечера щяха да се стоплят... През онези 4 часа Нели беше напълно сама - опитваше се да се стопли... но беше невъзможно... тишината я побъркваше...телефонът и нямаше обхват... почувства се толкова сама, изоставена, изолирана от света, от всичко и от всички... Поплака си... Най-накрая се успокои - каза си - десетина дни - какво толкова... все някак ще изтърпя... Слезе вкочанена във фоайето и изчака събирането на всички от групата...
Италианците бяха основно около 40 - 45 годишни, всички със стабилни професии, улегнали мъже, които можеха да си позволят да пътуват по света за удоволствие... Осъзнаваха преимуществото си пред българите, но това не ги караше да се държат надменно - дори напротив - всички бяха земни и сърдечни хора... Говореха много за политика, за икономика... интересуваха се от това какво се случва в България... Един от тях - Микеле - нещо като лидер на групата, водач, беше особено ангажиран с пребиваването им там... Нели пътуваше само в неговия джип, ходеха по няколко пъти на ден до близкия град, да уреждат най-различни подробности... Микеле беше нисичък на ръст, със ярко сини очи, много внушителен и сериозен на вид... Излъчваше някакво особено обаяние, някаква харизма, която витаеше около него и... предизвикваше само уважение сред другите... Нели забеляза, че докато тя говори, той не сваляше очи от нея... изпиваше я с поглед... дори започна да намира друг поводи за да ходят само двамата в града... и да си говорят... Дори ловците българи, които ги придружаваха, забелязаха покровителственото му отношение, стремежа му да бъде все около нея... да я наблюдава... и пази... все едно само за себе си... шегуваха се... - казваха "ех, тоя със сините очи направо те съблича с поглед"... Нели се усмихваше кротко... нямаше нищо против... ако имаше някой, който беше спечелил доверието и - то това беше Микеле...
Един ден Микеле се почувства зле... от студа ли, от преумора ли... беше явно настинал и го болеше цялото тяло... Двамата останаха сами в хижата... а тя го покани в нейната стая, за да се грижи за него... Настани го на дивана - близо до радиатора, зави го с куп родопски одеала... направи му чай... и си говореха - ей-така - да мине времето... Микеле каза, че ако беше в Италия, щеше да иде на масаж - да освободи мускулите си от напрежението и болката... Ами дай аз да ти направя... български масаж - разтривка - каза Нели... Той свали пуловера, остана по тениска и се настани на леглото... Тя имаше здрави ръце и знаеше как и къде да разтрива... Микеле викаше от болка и се шегуваше едновременно, че добре, че хижата е празна - иначе ще помислят, че тя го коли... Нели изпитваше удоволствие да се докосва до тялото му... изведнъж усети как движенията и стават по-бавни... и еротични... Прииска и се да докосне кожата му... свали бавно тениската и продължи... виковете се превърнаха в стенания... на бавна и осъзната страст... тя съблече и себе си и продължи масажа с цялото си тяло... докато докосваше тялото му с нейното, дългата и коса се влачеше еротично по гърба му... усещането му хареса... беше легнал по корем... и нямаше търпение да се обърне... Не, тя не му позволи... бавно смъкна панталоните му... вмъкна се между краката му... и продължи да масажира това, което се показваше...
Микеле вече въздух не можеше да си поеме от възбуда... съчетанието от младото и тяло, плъзгащо се по него, разкошната коса, която го галеше, езичето, което обхождаще интимните му части... всичко това го побъркваше, караше го да се моли за милост... Решила, че той е вече на ръба, тя му позволи да се обърне... Проникна в нея с такава сила и страст... и свърши почти мигновено... Отпусна се за миг... колкото да каже, че такъв масаж никой, никога, никъде не му е правил... и продължиха... Не поставяха граници на страстта... Правиха го толкова пъти и всеки път удоволствието от изживяното ги зашеметяваше... докато не видяха, че се свечерява и не чуха гласовете на другите, които вече се бяха върнали... Микеле излезе скришом от стаята, за да не го види никой - това беше тяхната малка тайна... тя беше негова... и само негова... До края на престоя си бяха неразделни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
с родопски одеала... и ...мурсалски чай и някъде, в дивите гори, където няма мобилна връзка
