Машината на щастието

      Звяр е ! Обичам си го, ама все още не мога да го определя към някаква порода – ту ми се прави на Чихуа Хуа, ту на пинчер , ту на немска овчарка. Е да де, овчарка е когато натрие носа на дебеловратите шишкави черни тенекии, дет тузарски ми се пъчат по улиците, а моичкият направо ги смръчква, когато се шмугва на съвсем невероятни места. За вървене – върви ... по своему, но в гъчканицата на града , когато се умори елементарно си го гушвам под ръка и го тургам на невероятни места  ... е, не съвсем, ама съм оттренирал паралелното паркиране до рекордните половин сантиметра между колите – прости си го хващам и си го местя на ръка.

Иначе всичко си имаше ... даже в повече! Сапунерка пълна със щастие !

      Например като вдигна капака отпред все се чудя на тази малка черничка метална мръвка по средата, дето я наричат двигател, че има такава сила , и характер, и .. че в момент на любвеобвилност преценявам, че са предвидили и място за мене – да си се пъхна так и да си го гушна, и да му пошепна съкровени неща за това, че ме е спасил безброй много пъти по пътя, както и че е толкова скромен, толкова скромен, че като си направя сметка съм спестил огромно количество пари за гориво, че мога да си купя още два като него ... е, това последното е просто гаден статистически пример, Траби не си го заменям за нищо на света!

А пък като вдигнеш задния капак !!! ... има място за цялата реколта и зимнина от село, даже можеш да уплътниш пространството с няколко прасешки кълки. Е, не го претоварвам, щото задните му гуми заемат непривлекателен наклон на което колегите шофьори и завистници скришом се подсмихват – тъй де, красавец си е .

      Не напразно споменах, че има кучешкия нрав на ...пинчер (дай да не ви занимавам с моята дилема, а още повече, че Чихуа хуа то май винаги го носят на ръце).  Значи - държа му яко кормилото и го подръчквам с бастуна (превод за лаиците – за скоростния лост вероятно са използвали бракувани бастуни) , подритвам го с педалите и той – фърчи! Фърчи, фърчи, и като пинчер кривне нанякъде да гони някоя кучка, или пък му се е дощяло да спре на банкета. Имаме си договорка с него по тези въпроси, ама когато започне да се заяжда с големите черни напудрени тенекии – не му се бъркам. Понякога бръмчи кротко пред колоните коли като Луи дьо Финес и галантно ги подканя да го изпреварят ... ако могат . Друг път, особено по нанадолнище направо лети пред черните динозаври ... А коронният му номер е да дави гадините зад себе си с облаци пушек – ей тъй – като се разходите из парковете винаги ще забележите пинчер да подскача и да се кара на някой голям вълкодав .. за радост на околните и за трениране на нервите на големите кучаци.

      Та , един ден си джиткам из града, тровя гаднярите и се наслаждавам на ококорените им лица ... и изведнъж гледам – червено! Спирам си както е положено, ама нек’ъв черен джип, добре напушен и опушен от пинчера ми спира на милиметър и половина отзад и собственикът му се изтъркулва навън с гаечен ключ в ръка запътвайки се към мене ... Ха , ха , това сме го оттренирали! Бързо нахлупвам на главата си защитното облекло и следва стандартната сцена – дебелакът идва, вижда вътре разпилени блондински коси в търсене на червило в жабката – сумти веднъж , сумти втори път и на третия – вече НИ е обърнал гръб и се търкаля обратно .... Ха .. ха ... и изведнъв – уауууу кво стана ...

      Свикнал съм му на пробелите в мъркането на двигателчето, ама кучешкият му нрав се беше обадил и го беше нападнала сериозна аритмия .... а на практика това се случваше ... Незнам как го правеше Траби, ама се синхронизираше успешно и с мене. Особено явно беше, когато пред взора ни се появяваше някоя ослепителна красавица ....

      Забелязах я ! Чакаше на пешеходната пътека и  ...и ... НИ СЕ ЛЮБУВАШЕ ! Моето лично моторче също го хвана аритмията. Красавицата ... красавицата ... май нямах думи и даже едвам дочувах ударите на сърцето си в петите, очите ми бяха при нея на пешеходната пътека, а мозъкът ми вероятно беше на тротоара ... в което май много се съмнявах и сега даже допускам, че мозъкът ми просто го нямаше! А в ушите ми се лееше ...

Аз до нея, тя до мен,

всеки пита изумен.

Аз до нея, тя до мен,

всеки гледа изумен

всеки гледа възхитен.

      А после вграденият ми телепатичен скенер започна да работи с пълна сила, беше подложен на цунами от видения, излъчвани от Красавицата ... като начало я видях, как топваше в кофата с розова боя огромна четка и грижливо боядисваше моя Траби ... после с с детско вдъхновение рисуваше огромни цветни цветенца отгоре ... замислено спираше и след като оглеждаше прекрасните резултати добавяше малко звезди от небосклона ... после се пъхаше в мене на шофьорската седалка, сменяше ми тениската и панталонките с феерична розова рокличка и с детско гребенче ми решеше ми блондинската коса ... (това го изтърпях ...) , ама ме сепна, като до мен седна напудреният застинало усмихнат Кен, на задната седалка се появи купчина фантастични розови нещица от детските комплекти ‘Барби’ , дет се продаваха в магазините,  и ... точно започна да напъхва огромен плюшен еднорог отзад ... когато ..

      Когато ... дебелакът отзад наду свирката, всички около мене също , солидарни в дебелашкото си желание да ми прекратят и унищожат

ТОЗИ ПРЕКРАСЕН МИГ

      Окото ми се върна и рече, че там отпред светело нещо зелено и после – ляв крак долу– бастун – десен крак долу – ляв крак горе и ... полетях пред тълпата! Аритмията утихна, но се превърна в желание за втори шанс, скри се под лъжичката ми и заатакува траекторията ми към концентрични кръгово около .. сияйната непозната. Уфф, коли, светофари, гъчканица, тълпа, беше изключено да я видя ... докато долових, че кучакът издава отново аритмични тонове , от начало плахи, но с приближаване към следващата пресечка определено го чух да се задъхва от възторг – тя... тоест ТЯ ..отново чакаше на друг светофар ... Започнах да свиркам, светвам с фарчета ... никакъв ефект. Тогава включих крайните средства - Траби имаше забележителната способност да бълва кълбета дим, което не можеше да не бъде забелязано! Е ... включих и газовия облак за събиране на вниманието, тя се обърна най накрая, ама май нищо не видя, защото околните започнаха да звънят на пожарната ....

      Та такива работи , напоследък си правя концентрични кръгчета из града и стискам палци аритмията да се появи ... отново .. ама сега каквото и да направя, каквото и да кажа автоматично се добавя ... припев:

Аз без нея, тя без мен,

тъй минава ден след ден.

Аз без нея, аз без нея, тя без мен,

ще я търся всеки ден.

Ще я търся, ще я търся,

ще я търся нощ и ден.