Глава I
Началото
Маркиза Вероника Леонарди беше може би най-противоречивата личност, която можеше да се срещне в Париж през 1870 година. Тя бе изключително красива. Гарваново черните ù къдрици обрамчваха млечнобялото ù лице и като че ли подчертаваха сините ù като лед очи и алените ù устни. Тялото ù бе съвършено изваяно - имаше фини глезени, дълги стройни бедра, тънка талия, а в малките ù бели ръце с дълги, тънки пръсти, сякаш се беше събрала цялата нежност на света. С внушителния си ръст тя приличаше на току-що слязла от Олимп богиня, но ако на пръв поглед всички биха я сравнили с Афродита, то тези, които имаха късмета да я опознаят по-отблизо, със сигурност променяха мнението си и я оприличаваха на богинята на мъдростта и войната - Атина.
Вероника определено не бе типичнияt пример за дама от своята епоха. Със завидните си умения в областта на фехтовката, стрелбата и ездата, както и с буйния си, избухлив и властен нрав, сред приятелите си тя си бе спечелила прозвището „амазонката”. Тя ...