МАТ!

Пак там…

В кръчмата…

На масата!

В ъгъла…

Но само четирима…

Двама…

Не издържаха…

И отлетяха…

От единия остана музика…

От другия - картини…

Но ни едното, ни другото…

Се събират на столовете…

Много са големи!

Мълчим!

Един е забил очи в чашата…

В празната!

И някой го запита…:

- В ред ли си…?

Вдигна очи…

Изгледа ни и издума…:

- Нищо особено, в ред съм…

Замълча…

И пак продума:

- Добре съм, но съм в шах!

И поясни на учудените погледи…

Получили покана за танц!

За сватба!

От най-близки хора.

От далеч, много далеч…

И трябва да се отиде…

Но…!

Шах!

И то, странен!

И не само Царят не може наникъде да мръдне...

И Царицата!

И Офицерите!

И Валето!

И Момето!

Само конете могат да подскачат…

Но изскочиха, извън дъската…

И вече не питаме…

И зъбите си знаем…

Знаем, че Царят е с три… инфаркта…

След половин век работа…

След оставени бисери в културата…

С пенсия, де, и с инвалидните…

Не стига за илачите…

Че Царицата и тя е инвалид…

И тя е с минималната пенсия…

След четиридесет години работа…

Знаем, че едното офицерче е без работа…

Другото, от месеци не е виждало заплата…

Знаем, че оня ден Валето имаше бал…

Че купиха костюмче и обувки, и риза…

Но връзка не можаха…

Да не му стягала…

Да му е широчко, около врата…

Знаем, че Момето е прелест…

И с дънки… от втора употреба...

Сега научихме и за поканата…

За танци…

И някой изрече:

- Наздраве!

И надигнахме празните чаши…