Мат!
МАТ!
Пак там…
В кръчмата…
На масата!
В ъгъла…
Но само четирима…
Двама…
Не издържаха…
И отлетяха…
От единия остана музика…
От другия - картини…
Но ни едното, ни другото…
Се събират на столовете…
Много са големи!
Мълчим!
Един е забил очи в чашата…
В празната!
И някой го запита…:
- В ред ли си…?
Вдигна очи…
Изгледа ни и издума…:
- Нищо особено, в ред съм…
Замълча…
И пак продума:
- Добре съм, но съм в шах!
И поясни на учудените погледи…
Получили покана за танц!
За сватба!
От най-близки хора.
От далеч, много далеч…
И трябва да се отиде…
Но…!
Шах!
И то, странен!
И не само Царят не може наникъде да мръдне...
И Царицата!
И Офицерите!
И Валето!
И Момето!
Само конете могат да подскачат…
Но изскочиха, извън дъската…
И вече не питаме…
И зъбите си знаем…
Знаем, че Царят е с три… инфаркта…
След половин век работа…
След оставени бисери в културата…
С пенсия, де, и с инвалидните…
Не стига за илачите…
Че Царицата и тя е инвалид…
И тя е с минималната пенсия…
След четиридесет години работа…
Знаем, че едното офицерче е без работа…
Другото, от месеци не е виждало заплата…
Знаем, че оня ден Валето имаше бал…
Че купиха костюмче и обувки, и риза…
Но връзка не можаха…
Да не му стягала…
Да му е широчко, около врата…
Знаем, че Момето е прелест…
И с дънки… от втора употреба...
Сега научихме и за поканата…
За танци…
И някой изрече:
- Наздраве!
И надигнахме празните чаши…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Стефанов Всички права запазени
