Откакто работеше в пиано-бара, вече близо три години, Олег за първи път обърка нотите, на парчето, което свиреше. За щастие никой не забеляза, освен него самия, но точно в този момент това не го вълнуваше. Той гледаше в една от отсрещните маси и колкото и да му искаше да не поглежда, очите му постоянно се връщаха там. В главата му бушуваха противоречиви спомени и емоции, които му беше трудно да изключи. Насреща стоеше Васил . Не беше го виждал от единадесет години, от времето, когато беше ученик... Забеляза, че и Васил го поглежда, но всеки път, когато погледите им се срещаха, той бързо отместваше своя.
Дойде време за 15-минутната му почивка и докато палеше цигара Олег се върна назад в спомените си. Спомни си как отнасяше подигравките на съучениците си от самото начало в новото училище. Колкото и майка му да му обещава, че в един момент той ще свикне там и съучениците му ще спрат, това така и не се случваше. Не знаеше кое ги дразни повече – това, че е необщителен, това, че беше освобод ...