МЕЧТАНИЕ

  Още откакто се беше появил на този свят, той знаеше, че нещо не е както трябва. Визуално изглеждаше точно като другите - тялото и крайниците му бяха същите като на братята и сестрите му, крилата му бяха със същата дължина и разцветка, а антенките му улавяха също толкова добре топлината, излъчвана от хората. Но когато дойде моментът, в който родителите му го обучиха как да се грижи за себе си, той разбра, че е по-различен. Трябваше да причинява само злини на хората, за да живее, а това бе пагубно за него. Той обичаше хората и не искаше да ги наранява. За него те бяха най-забавните, най-любопитните, най-интересните и най-интелигентните същества на този свят. Той обичаше да лети около тях и с часове слушаше историите им. Те умееха толкова много неща! Изпитваха болка и радост, забавляваха се и тъгуваха, бяха толкова индивидуални и различни. Когато се въртеше около тях, му беше хубаво. Опитваше се да ги разбере и да вникне в проблемите им. Чувстваше се като човек. Но беше просто комар. Той бе комар-хуманист. Комар, който всички мразят и прогонват. Който носи само болка и малария. Който дебне нощем да заспиш, за да засмуче от кръвчицата ти. Това го съсипваше. Не можеше да живее повече така. С ужас си представяше момента, в който ще зажужи отново до ухото ти. И тогава той реши. Щеше да напусне хората и интересния им цветен свят, за да полети някъде далеч от топлината на телата им. Изглеждаше му непосилно, но той се надяваше да намери място, изпълнено с любов. Любов към комарите.