2.02.2011 г., 16:01

Мечтател

1.1K 0 0

Мечтател

Мечтател  на пристана стои,
пее и мечтае за славните си дни
и тихичко прошепва, почти без глас,
на морето и луната
”мечтата” – сладка приказка без край е май,
ала с любов и вяра изпълни ми сърцето
и мечтата – стара, в реалност взе, че стана.


                                                                                                                  
 Калина Петкова
                                                                                                                    29.01.2011    
                                                                                                                    гр. Русе 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кали Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...