2.02.2011 г., 16:01

Мечтател

1.1K 0 0

Мечтател

Мечтател  на пристана стои,
пее и мечтае за славните си дни
и тихичко прошепва, почти без глас,
на морето и луната
”мечтата” – сладка приказка без край е май,
ала с любов и вяра изпълни ми сърцето
и мечтата – стара, в реалност взе, че стана.


                                                                                                                  
 Калина Петкова
                                                                                                                    29.01.2011    
                                                                                                                    гр. Русе 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кали Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...