27.04.2011 г., 10:10 ч.

Мечтатели 

  Проза » Писма
1428 0 0

На моите Мечтатели

Благодаря ви, благодаря ви, че ви има...
Страхотни хора, които не ме винят, а ме обичат безкористно, подкрепят ме мълчаливо, корят ме тактично. Вие ми показахте пътя, когато светлините бяха угаснали. Вие се стремихте да ми докажете, че животът е цветен и красив, когато всичко виждах черно-бяло... Вие сте моята светлина в тунела, моята надежда, моята спирка... Спирка на ежедневните проблеми. Вие сте моето семейство, с вас дишам, мечтая, живея...
Благодаря ви, че никога не ме оставихте сама сред многолюдието, че ме крепихте да не падна, благодаря ви за протегнатите ръце, без които нямаше да се изправя. Благодаря ви, че ме научихте да се уча от грешките си...
Благодаря ви за прекрасните дни и нощи, за иронията, усмивките, смеха, за споделената радост от сбъднатите мечти. По ваша вина аз съм това, което съм днес.
Благодаря ви, благодаря ви, че ви има, ПРИЯТЕЛИ...
Обичам ви!

© Василена Младенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??