Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков

Глава девета

„Тътнежите на будните дела

са ехо „рахитично“.

Нима е романтично

да газиш със зъбчати колела?!“

Симон Фунтон, „Кървави залези“ - юли 2129

Лондон - неделя, 5 май 2103

Наблюдателят, застъпил на смяна в полунощ, си пусна кафе от автомата и се настани пред все още „спящия“ монитор. Щеше да мине поне половин час, преди да започнат празненствата в Далечния Изток. Възползвайки се от това оставащо му време относителна почивка, отпи от димящото си кафе и за кой ли път се възхити на глобалната видеосистема, позволяваща да бъдат наблюдавани над 1 000 места в света само с едно натискане на бутон от огромния пулт, пред който седеше в момента.

Намираше се в хангар на 42 метра под земята. На повърхността бе инсталирана антена, висока 28 метра, която „улавяше“ сигнали от споменатите над 1 000, всъщност 1 045 места, и посредством специално предназначена за това спътникова система ги „изпращаше“ до холовизионния пулт, свързан с монитора пред него. Вярно, че образите от съответното място можеха да пристигат в хангара и под формата на холограми, но от Глобалната разузнавателна агенция към Медицинарията, чийто служител бе, бяха предпочели както стопроцентово подсигурения срещу проследяване, така и напълно защитен от сривове видео канал.

Минаваше един след полунощ (по-точно бе 1.01 по Гринуич), когато първата лампичка върху пулта замига в червено. Бе Токио.

„Нормално - каза си наблюдателят. - Една от най-източните точки в системата е.“

Сетне натисна съответния бутон и на монитора пред него „изплува“ множеството, струпано в парка Сумида по поречието на едноименната река. Тъкмо бе на път да заключи, че всичко е наред, когато... погледът му попадна на обезпокоително раздвижване във вътрешността на тълпата. Едва-що го бе констатирал и на същото място високо над главите на хората бе издигнат огромен транспарант с някакъв надпис. Мигновено увеличи изображението и с растящо безпокойство прочете - владееше 8 езика, сред които японски, китайски и арабски: - „Долу декатронният терор! Декатронни псета, пасмина проклета!“

Още със самото му издигане стотици служители на реда си запроправяха път през гъстата тълпа към издигналите го, раздавайки електрошокови палки наляво и надясно и предизвиквайки с това невъобразим хаос по линията на придвижването си! Посрещнаха ги стотици камъни и бомбички, което - както и следваше да се очаква - ги настърви срещу тълпата до крайна степен! Освен палки, в употреба бяха вкарани и лъчеви пистолети, при което настъпи такова безредие, че мнозина от присъстващите се изпотъпкаха, като хиляди от тях потърсиха спасение във водите на Сумида! Междувременно транспарантът, явно изоставен от издигналите го, бе изпепелен с огнена струя от лъчев пистолет, а заедно с него - изпепелени, овъглени и обгорени до смърт и поне стотици, а може би даже над хиляда човека!!!

За броени минути положението бе овладяно, но посветената на петдесетгодишнината от завземането на планетарната власт от Медицинарията церемония се бе провалила. Нещо повече - всеки се стремеше да напусне парка възможно най-бързо, което предизвика множество струпвания, задръствания и сбивания, а не бяха малко - може би стотици - изпотъпканите от нозете на панически бягащите от мястото на безредиците! Стотици рикши бяха изпочупени, а обитателите им, захвърлени на пътя, станаха жертва на други връхлитащи такива...

Разбира се, че още с издигането на споменатия транспарант наблюдателят бе издал заповед за цензуриране на събитието от всички информационни агенции.

Не бе като да не се бе случвало и преди, но току-що проследените от него сблъсъци в парка Сумида в Токио бяха наистина колосални и, ако не бе наложена цензура върху отразяването им, това - убеден бе наблюдателят - нямаше как да не бъде отбелязано от информационните агенции...

Бе 2.08 по Гринуич, когато получи сигнал от площад Тянанмън в Пекин.

Включи се, когато електрошоковите палки на служителите на реда вече бяха вкарани в употреба. По-късно се оказа, че част от натоварените със задачата да охраняват събитието били улучени с неидентифициран лъчев пистолет, в отговор на което колегите им започнали да налагат наред присъстващите, принуждавайки ги да се разбягат, изпотъпквайки се.

„Тревожни сигнали - установи наблюдателят. - И този от парка Сумида в Токио, и пристигналият от площад Тянанмън в Пекин.“

Междувременно подаде сигнал за цензуриране и на пекинския случай, след което с трепереща от обзелото го вълнение във връзка с наблюдаваното от него до момента ръка поднесе чашата с вече изстиналото си кафе към устните си, изливайки го в гърлото си без изобщо да си дава сметка, че го прави. След това написа кратък доклад за наблюденията и действията си до момента и го изпрати до ръководството на Глобалната разузнавателна агенция към Медицинарията, завършвайки го с молба за указания. Отговорът бе светкавичен и съвършено кратък:

„Продължавайте както досега.“

Наблюдателят бе на тази длъжност отдавна и - може би поради това - бе убеден, че пекинският случай нямаше да е последната цензурирана проява за нощта. Много скоро - в 3.12 по Гринуич - това му подозрение се потвърди. Бе Джакарта.

Първото, което установи, когато се включи, бе, че площад Мердека бе буквално претъпкан с народ. Хората обаче - също както в парка Сумида и на площад Тянанмън малко по-рано - буквално се тъпчеха в стремежа си да напуснат мястото! Веднага установи причината за това. Бившият национален индонезийски паметник и разположената в близост до него статуя на героя от епоса „Махабхарата“ Арджуна Виджая горяха! В опита си да овладеят положението служителите на реда масово използваха електрошокови палки. Бяха вкарани в употреба и 4 водни оръдия, а тук-там просвяткваха и огнени струи от лъчеви пистолети!

Разбира се, че наблюдателят нареди цензурирането и на това събитие, продължавайки да следи по протежение на повече от час нестихващия, въпреки всяческите усилия за овладяването му от страна на органите на реда, хаос в парка Мердека и околностите му. Доколкото бе в състояние да прецени, жертвите щяха да се окажат не по-малко от няколко хиляди, а може би - боеше се - много повече!...

Началото на онова, в чиято АБ-СО-ЛЮТ-НА невъзможност бяха убедени и той, и началниците му, бе в 4.23 по Гринуич. Точно в този час едната от трите най-влиятелни информационни агенции, а именно далекоизточната такава ДИА, започна да излъчва нецензурирани кадри и от Сумида, и от Тянанмън, и от Мердека, както и от още десетина места с по-ограничен мащаб на безредиците! При това минаха цели 3 минути преди излъчването на въпросните кадри с придружаващата ги нецензурирана информация да бъде прекратено!

„Ами сега?! - зачуди се наблюдателят. - Какво ще стане сега и дали все пак по някаква съвсем непонятна за самия мен причина и аз нямам вина за пробива в наложената цензура?!“

Тъкмо се бе поуспокоил, когато, с изтичането на осмия час от дванадесетчасовата му смяна, а именно в 8.03 по Гринуич, светна червената лампичка на Истанбул.

Вярно, установи, включвайки се, на площад Таксин и по Истиклял хаосът далеч не бе толкова разрушителен, колкото този на наблюдаваните от него до момента места в района на Далечния Изток, но и тук бе доста неспокойно. Развяваха се стотици флагове с нецензурни по адрес на Медицинарията и декатронната ваксинация послания, като при това развяващите ги бяха разпръснати из цялата тълпа, което значително забавяше изземането им. Освен това въпросните флагове биваха издигани за кратко, след което, често още преди полицията да стигне до съответното място, биваха сваляни, а издигналите ги се скриваха в тълпата. Разбира се, че имаше и насилие - стотици със или (вероятно) и такива без вина - бяха задържани. Имаше и бити, ала за около половин час нещата се поуспокоиха. Въпреки това, следвайки протокола, наблюдателят нареди цензурирането и на това събитие.

Следващата червена лампичка запримига от Виена. Бе 9.31 по Гринуич, когато се „прикачи“ към случващото се по опасващата центъра на града Рингщрасе. Ситуацията бе много подобна на тази в Истанбул, с изключение на обстоятелството, че тук - на няколко места по споменатата улица - компактни групи от по 2-3 хиляди души, явно организирали се предварително може би - предположи - и поради пробива в цензурата преди вече повече от 5 часа, скандираха срещу Медицинарията. Последните бяха разпръснати сравнително бързо, а флаговете с послания срещу нея и декатрона изчезнаха след не повече от половин час. Разбира се, че наблюдателят нареди цензурирането и на случилото се във Виена.

„Бомбата“, както вече знаем, „хвърли“ Париж, чиято червена лампичка запримигва в 10.43 по Гринуич. Със самото си „прикачване“ към случващото се на площад Роже Рокар Зяпна така, че имаше реална опасност ченето му да се откачи!

- Това е нещо наистина голямо! - не се въздържа да възкликне на глас. - Не, не просто голямо - поправи се, - а невъобразимо огромно!!!

Целият площад бе в пламъци! Гореше един от знаковите символи на Париж Триумфалната арка, която, на всичкото отгоре, бе и полуразрушена! Огромното пространство около нея бе буквално претъпкано с овъглени и обгорели мъртви човешки тела, сред които се щураха все още живи хора, някои от които - обгърнати в пламъци и виещи от болка! Отвсякъде се носеха вой, крясъци и стонове! Служителите на реда употребяваха без какъвто и да било контрол лъчевите си пистолети, при което палеха и изпепеляваха част от отправилите се към изходите от площада буквално полудели от ужас човешки същества! Много от сградите около същия, както и стотици паркирани по подстъпите към него автомобили, аеромобили и аеробуси, също горяха! По Сена - леко смени перспективата наблюдателят - горяха кораби, много кораби, 4 от които направо светеха като факли! Едва след като опита да се отърси от първоначалния си шок установи, че над всичко това се излива проливен дъжд!

Разбира се, че не бе пропуснал - професията му изискваше навикът да е втората му природа - да нареди цензурирането и на парижката касапница, макар да бе убеден, че в този случай никоя цензура на света нямаше да скрие от обществеността случващото се в момента на и около площад Роже Рокар! Освен това броени минути след „прикачването“ му към Париж последва втори, след този от ранната сутрин, сега само едноминутен, ала, разбира се, напълно достатъчен за публичното разпространяване на нецензурирана информация за парижкото събитие, пробив в цензурата! Въпросният пробив - да бъдем прецизни с цифрите - се случи между 10.56 и 10.57 по Гринуич. Информационната агенция, нарушила мълчанието, бе централната европейска такава ЦЕИА...

Когато в 12 без четвърт стана и започна да се приготвя да си тръгва, потресът му от наблюдаваното по време на тази му смяна, по време на незабравимата му смяна от 5 май 2103, не само не бе започнал да преминава, но и ставаше все по-голям!

Тогава дойде обаждането. Бе от самия директор на Глобалната разузнавателна агенция Давид Саха.

- Слушам, г-н Саха - отвори холограмния канал помежду им наблюдателят.

- Знаем, че сте сред най-дискретните ни служители - започна без всякакви заобикалки Саха. - Въпреки това за известно време ще ви задържим. Не уведомявайте роднините си - сторено е вече.

- За колко време ще... - понечи да се осведоми наблюдателят, ала директорът предвари въпроса му, прекъсвайки го:

- Изолацията ви ще е поне за няколко дни. Засега останете в хангара. Скоро ще дойдат да ви приберат.

- Но...., г-н директор..., аз..., такова..., аз няма..., аз няма на никого...

Тези объркани думи обаче не бяха чути от директора, понеже още преди плахия опит за вербална съпротива от страна на подчинения си бе прекъснал връзката.

* * *

Таймс Скуеър, Манхатън, Ню Йорк, неделя - 5 май 2103, 16.00 по Гринуич

В момента този известен площад бе претъпкан с народ. Със сигурност имаше поне 250 000 души, а вероятността да се окажеха дори повече никак не бе малка. Причината - честването на петдесетгодишнината от попадането на планетата под властта на Медицинарията, разбира се. Вече мнозина - и от посетителите, и от следящите за спазването на реда по време на отбелязването му - знаеха, че днес то нямаше да протече по обичайния начин.

Процесията с 2357 въдворенци, първите 50 ваксинирани от които, както на много други места по планетата днес, трябваше да вдигнат тукашното огромно знаме на Медицинарията, се зададе по Седмо авеню. Преди да навлезе на територията на площада обаче, бе обкръжена от многохилядна тълпа, която започна да я изтласква назад, с виковете:

- Долу декатронът! Освободете тия нещастници! Върнете хората в зоната им! Не знаете ли какво стана в Париж днес! Не видяхте ли кадрите от Джакарта, нещастници! Ами от Токио!...

Всичките тия викове съвсем скоро се сляха в скандирането:

- Вак-съ-ри, у-бий-ци! Вак-съ-ри, у-бий-ци! Вак-съ-ри, у-бий-ци!...

Тълпата бе толкова многолюдна и бързо нарастваща, че конвоят с въдворенците бе поставен в невъзможност да продължи въпреки опитите на органите на реда да разчистят пътя му към площада! При това служителите на полицията скоро получиха заповед да осигурят оттеглянето на въпросния конвой по една от страничните улички, което бе посрещнато от тълпата на мястото, където Седмо авеню се вливаше в Таймс Скуеър, с бурни възторжени възгласи:

- По-бе-да! (и) Долу декатронни псета!...

А в същото време по високоговорителите на самия площад бе обявено, че по технически причини и този път, както всяка година, празненството ще е без публична ваксинация! Това, разбира се, предизвика множество усмивки сред присъстващите.

Въпреки всичко празненството започна, ала бързо бе прекратено щом десетки хиляди заскандираха против декатрона и Медицинарията, нахвърляйки се с обиди и камъни срещу служителите на реда. Сетне бе направен опит то да продължи, ала стълкновенията между гражданите и полицията попречиха това да се случи в продължение на повече от половин час. Точно тогава - по време на тези сблъсъци - и северноамериканската информационна агенция СИА пренебрегна цензурата. Пробивът продължи 2 минути - напълно достатъчно за разпространяването на новината за тях из целия свят за не повече от няколко минути...

* * *

Сеул - 5 май 2103, 5 минути след направения от ДИА пробив в глобалната цензура

Пред седеметажната сграда на Далекоизточната информационна агенция безшумно паркираха седем автомобила със затъмнени стъкла на Глобалната разузнавателна агенция към Медицинарията, от които още със спирането се изсипаха двадесетина въоръжени до зъби здравеняци. Като по даден сигнал хукнаха към входа на сградата и, пренебрегвайки призива на портиера да обяснят причината за посещението си, плъзнаха из вътрешността й. Не бе минал и половин час, когато цялата налична апаратура на Агенцията бе наблъскана в автомобилите. Задържани бяха и четиринадесетте й служители, намиращи се в сградата в момента, както и портиерът и двете хигиенистки, имали лошия късмет да се окажат на работа точно по това време.

- Директорът на ДИА? - експедитивно се осведоми директорът на ГРА.

- Не е тук - докладва разхождащият се по тротоара пред сградата на ДИА служител, с когото се бе свързал. - Няма го и в жилището му. В момента проверяваме в няколкото му вили в покрайнините на града.

- Не се хабете - махна с ръка Саха. - Явно е било планирано.

- Слушам, г-н директор - подчини се служителят и побърза да уведоми пратените по следите на директора на ДИА мобилни екипи...

* * *

Берлин, неделя - 5 май 2103, по същото време

Специалните разузнавателни части на ГРА нахлуха в сградата на Централната европейска информационна агенция малко преди зазоряване. Оправдаха присъствието си с рутинна внезапна проверка на документацията й.

В началото - чак до осъществения от нея пробив в цензурата - всичко бе наред. Когато се случи пробивът, цензурата буквално за минута бе възстановена, а отговорните за компрометирането й служители - незабавно задържани и натикани с ритници, юмруци и електрошокови палки в паркираните на улицата пред сградата на ЦЕИА автомобили на ГРА. Едва ли бе изненадващо, че директорът и на тази информационна агенция се бе „покрил“.

* * *

Ню Йорк, неделя - 5 май 2103, 3 минути след направения от СИА пробив в глобалната цензура

За разлика от директорите на ДИА и ЦЕИА, по време на пробива този на СИА бе в кабинета си. Когато служителите на ГРА нахлуха при него, разпери ръце с думите:

- Заповядайте, господа! Решението да пренебрегнем цензурата е единствено и изцяло мое. Ще ви придружа, където и да решите да ме заведе...

Това му изявление бе драстично прекъснато от градушката от юмруци и ритници, с които бе подбран към асансьора, а през него и към изхода с чакащите го отвън автомобили на ГРА. Малко преди да го натикат в един от тях дойде заповедта на директора Саха да бъде пуснат. При това билите го само до преди секунди го повериха на портиера на сградата, повикаха бърза помощ за него и с възможно най-голяма скорост напуснаха района на централата на СИА.

* * *

Бомбай, Неделя - 5 май 2103, 17.12 по Гринуич

„Строго секретно!

До генерал Ян Щрудел, върховен главнокомандващ на планетарната армия

До цялото ръководство на Планетарната политическа конфедерация

До всички членове на Висшия медицински съвет към Всеобщата глобална медицинария

От председателя на последния Сидар Ореши

Възползвайки се от даденото ми от Висшия медицински съвет към Всеобщата глобална медицинария право да вземам самостоятелни решения в извънредни ситуации, постановявам от този момент до 19 май 2103 включително:

1. да се преустанови цензурирането на разпространяваната от информационните агенции информация;

2. никъде по света да не се стопират или ограничават протестни прояви срещу декатрона или Всеобщата глобална медицинария;

3. същите да бъдат отразявани от световните агенции максимално широко и по предпочитани от отразяващите ги начини;

4. да се спре ловът на въдворенци;

5. с вече заловените да се постъпва както досега, вкл. спрямо невъдворените да продължи да се прилага параграфът „Бяло петно“;

6. да се подсилят до възможния максимум санитарните кордони около заразните зони така, че нито един-едничък човек от тях, вкл. намиращите се на територията им ловци на въдворенци, да не може да ги напусне;

7. всички, до които е адресирано това писмо, да помислят:

а/ как да оправдаем публично наличието в правилника за глобалната тайна на параграфа „Бяло петно“ с едновременното запазване в тайна на самия този правилник;

б/ как, с какъв темп и доколко да либерализираме наличния от 50 години основан върху медицинската експертиза глобален политически ред така, че да съхраним все още достатъчно високата подкрепа за него и - по-специално - за Всеобщата глобална медицинария;

в/ как да стоварим вината за днешните кръвопролития върху местните органи на реда, осъждайки публично (и съответно подвеждайки под съдебна отговорност) преките им извършители.

Това е, което разпореждам (и ви препоръчвам) на този етап, уважаеми дами и господа. Инициирам среща на върха на Висшия медицински съвет към Всеобщата глобална медицинария, на ръководството на Планетарната политическа конфедерация и на върховния главнокомандващ планетарната армия генерал Ян Щрудел с начален час 12 по Гринуич на 19 май, неделя. Дотогава, каквото и да става, нито вие, нито аз, няма да даваме каквито и да било публични изявления. Съжалявам, че ми се наложи да се разпореждам еднолично, но, както всички вече със сигурност знаете, времената са такива, че безусловно го налагат.

Сидар Ланкан Ореши, председател на Висшия медицински съвет към Всеобщата глобална медицинария“

Веднага щом изпрати току-що цитираното си писмо до адресатите му, Ореши потъна в креслото в кабинета си и позволи на умората да го завладее изцяло.

„Уви! - въздъхна тежко-тежко. - Играта на нас - медицинаристите - на котка и мишка с населението, политиците и военните тепърва започва. При това не само че не е сигурно кой ще я спечели, но и - в добавка - в определен момент може да се окаже, че не се знае кой е котката и кой - мишката!“

* * *

Торонто, Неделя - 5 май 2103, 19.45 по Гринуич

„Строго секретно!

До цялото ръководство на Планетарната политическа конфедерация

От председателя на същата Ернесто Пинеда

Въз основа на предоставеното ми от ръководството на Планетарната политическа конфедерация право да вземам самостоятелни решения в извънредни ситуации, разпореждам:

1) Предвид внезапно усложнилата се през последните часове глобална ситуация и рязко нарасналият като следствие от това риск набираната от наше име тайна антимедицинарска армия да бъде разкрита чрез някой от нас, членовете на Планетарната политическа конфедерация, незабавно да прекратим всичките си политически връзки с нея, възлагайки отговорността по организирането, разширяването и поддържането й изцяло на професионалното й ръководство.

2) В зависимост от темпа и степента на инспирираното от днешните събития разрастване на антимедицинарските протести през следващите седмици и месеци всеки от нас, членовете на ръководството на Планетарната политическа конфедерация, да действа тъй, щото дългоочакваният от всички ни преход от медицински към политически ред да се осъществи по възможно най-мирен начин.

3) При това, при евентуалното настъпване на глобален хаос, колкото и малко вероятна да изглежда перспективата за такъв към настоящия момент, всеки от нас, членовете на ръководството на Планетарната политическа конфедерация, да полага максимални усилия за овладяването му, вкл. - в краен случай - и посредством сътрудничество с ръководството на Всеобщата глобална медицинария или - според развитието на ситуацията - с онова, което ще остане от него.

Ернесто Марио Пинеда, председател на Планетарната политическа конфедерация“

Веднага щом изпрати това съобщение, Ернесто Пинеда бутна стола си назад и трескаво започна да кръстосва кабинета си.

„Каквото и да се случва оттук насетне - каза си, от днес нататък не може - просто няма как - светът да си остане същият! Дали обаче - запита се, при което челото му се набръчка... - Дали обаче днешният катаклизъм ще се окаже достатъчно мащабен, та да „гътне“ Медицинарията? Освен това - продължи питането си - ако все пак се окаже такъв, дали редът, който ще замени Всеобщата глобална медицинария, ще си заслужава вероятно чудовищно огромния брой жертви, върху чиито „кости“ ще бъде „построен“?...“

Точно в този момент дойде холограмата от Хоши Кагава по подсигурения им срещу проследяване пряк персонален холофонен канал с Пинеда, гласящо:

„Значи, ако съм схванал правилно, от този момент насетне от само дълбоко законспириран организатор на тайна армия се превръщам в... напълно безпризорен и - следователно - действащ само и единствено по свое усмотрение такъв?“

„Не бих могъл да се изразя по-точно - бе незабавният отговор на Пинеда. - Действай с напълно развързани ръце, невидими за ничии - вкл. „приятелски“ - широко затворени очи.“