В ъгъла на тъмната стая стоеше едно мъничко, невинно и плахо създание, ококрило влажните си черни очи, гледащо право нагоре, а сърцето му биеше, сякаш ще изскочи от гърдите му. Това малко плахо създание, наречено мишка, бях аз! Притисната в ъгъла на стаята не знаех имам ли изход. Виждах края на мишешкия си живот и нямаше никой и нищо, което да ме спаси. Един огромен човек стоеше срещу мен и ме гледаше страшно, хванал някакъв предмет в ръката си. Минаваха се секунди, дори минути, а нито аз, нито той помръдвахме. Погледнах го право в очите и долових зад строгия му поглед някакъв страх. Дали и той не изпитваше в момента същото, което и аз? Гледахме се вторачено, след което той пусна от ръката си страшния предмет и се отдръпна. Предположих, че иска да ме пусне да си отида, но аз не го направих. И спокойно мога да кажа, че от този момент, колкото и странно да звучи, ние станахме неразделни. Да, приятелство или както искате го наречете - просто една неразривна връзка между едно мишешко и едн ...