10.06.2009 г., 7:39 ч.

Ментови размисли 

  Проза » Писма
963 0 4
2 мин за четене

Откривам те и тук и нейде далече от реалността... разпилян сред кристалчетата лед в чашата ми, пълна с ром, ром, а може би мента... мента, останала по устните ми - целувани някога от твоите...

Стара болка, дълъг копнеж, примеси от желание и страст... разливат се върху мен и рисува съзнанието ми извехтелият ти образ в мисълта ми... Отново ще кажеш: "Сладур, стига с твоята поезия!" и ще ми се усмихнеш, сякаш за последно... но преди да махнеш с ръка и да отминеш поезията ми, вгледай се - поне този път... и се опитай да проумееш, ти - винаги ти... в тези две очи, в сърцето притихнало в ъгъла на самотната стая. И не на последно място, всички тези години, по тебе изминали... бяхме играчка на съдбата, която ни срещаше и разделяше безмилосттно, но не успя да ни прекърши, знам, че не е успяла, защото винаги, си спомня за нашите желания изгряват пламъчета  в очите ми... душата, затворена с клетка, преодолява тежките окови и отлита при твоя - там, само там, където си ти, аз съм цяла!

Оф, отново наниз от думи и не мога да кажа нищо смислено... а ментата свършва и скоро ще остане само следата от тюркоазено зелените ти очи, огледали се в моите за последно...

Гара, казвала ли съм ти, че не обичам гарите... и особено тази в Бургас... тя винаги ме събира с теб, но и винаги ме разделя... "към теб вървя и все в посока неизвестна... и все не мога да те срещна... обеща да ме чакаш - на последната гара", обеща ми пясъка и морето, обеща ми замък, но не пясъчен, а такъв, в който бягат щастливи децата ни...

Защо винаги ми обещаваш? И то такива неземни неща, но защо пък да са неземни... може би просто ние сме земни и затова не могат да се сбъднат обещанията ти... все още вярвам, че и нашето време ще дойде... макар да ме боли ужасно в момента...

Милки, ти си! Разбери! Само ти, откриван в многото чужди съдби, които се преплетоха с моя, но никога тази моя съдба не откри твоята... ще дойде... ментата свърши, угасна цигара в нощта... сърцето разбито умря... за последно...

 

 

 

На Милан, момчето, което ще обичам винаги...

07.06.2009

София... с мисли за Бургас...

Looooovki Milky Way

© Латифа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стига тъгува де!Поздрав!
  • А чувала ли си за гара Надежда, Светлана! Посока напред (ех, този Милан,че и името му като име, ама нейсе). С усмивка!
  • Много добре написано, браво!!!
  • Поетично написано...Дано стигнеш до гара,на която да се спреш,да се установиш,без да бързаш да се разделиш,при шума на идващия влак...
Предложения
: ??:??