10.06.2009 г., 7:39

Ментови размисли

1.2K 0 4
2 мин за четене

Откривам те и тук и нейде далече от реалността... разпилян сред кристалчетата лед в чашата ми, пълна с ром, ром, а може би мента... мента, останала по устните ми - целувани някога от твоите...

Стара болка, дълъг копнеж, примеси от желание и страст... разливат се върху мен и рисува съзнанието ми извехтелият ти образ в мисълта ми... Отново ще кажеш: "Сладур, стига с твоята поезия!" и ще ми се усмихнеш, сякаш за последно... но преди да махнеш с ръка и да отминеш поезията ми, вгледай се - поне този път... и се опитай да проумееш, ти - винаги ти... в тези две очи, в сърцето притихнало в ъгъла на самотната стая. И не на последно място, всички тези години, по тебе изминали... бяхме играчка на съдбата, която ни срещаше и разделяше безмилосттно, но не успя да ни прекърши, знам, че не е успяла, защото винаги, си спомня за нашите желания изгряват пламъчета  в очите ми... душата, затворена с клетка, преодолява тежките окови и отлита при твоя - там, само там, където си ти, аз съм цяла!

Оф, отново наниз от думи и не мога да кажа нищо смислено... а ментата свършва и скоро ще остане само следата от тюркоазено зелените ти очи, огледали се в моите за последно...

Гара, казвала ли съм ти, че не обичам гарите... и особено тази в Бургас... тя винаги ме събира с теб, но и винаги ме разделя... "към теб вървя и все в посока неизвестна... и все не мога да те срещна... обеща да ме чакаш - на последната гара", обеща ми пясъка и морето, обеща ми замък, но не пясъчен, а такъв, в който бягат щастливи децата ни...

Защо винаги ми обещаваш? И то такива неземни неща, но защо пък да са неземни... може би просто ние сме земни и затова не могат да се сбъднат обещанията ти... все още вярвам, че и нашето време ще дойде... макар да ме боли ужасно в момента...

Милки, ти си! Разбери! Само ти, откриван в многото чужди съдби, които се преплетоха с моя, но никога тази моя съдба не откри твоята... ще дойде... ментата свърши, угасна цигара в нощта... сърцето разбито умря... за последно...

 

 

 

На Милан, момчето, което ще обичам винаги...

07.06.2009

София... с мисли за Бургас...

Looooovki Milky Way

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латифа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стига тъгува де!Поздрав!
  • А чувала ли си за гара Надежда, Светлана! Посока напред (ех, този Милан,че и името му като име, ама нейсе). С усмивка!
  • Много добре написано, браво!!!
  • Поетично написано...Дано стигнеш до гара,на която да се спреш,да се установиш,без да бързаш да се разделиш,при шума на идващия влак...

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...